Да си намериш майстора

Защото има един при когото винаги се връщаш и ти разказва играта, защото я играе много по-добре от теб

0 коментара Сподели:

Винаги съм си мислела, че на мен точно няма как да ми се случи. Гледах как се случи на прекалено много хора около мен, които са казвали същото, и пак си мислех, че съм изключение. Уви, не съм. На разговорен език му се казва да си намериш майстора.

Чак сега разбирам всички, които ми казваха, че колкото и да се имаш за „над тези неща”, рано или късно в живота на всеки се появява такъв човек. Който ти вади душата с памук. Такъв, заради когото си готов да прекрачиш всичките си граници, да зарежеш задръжки и предразсъдъци и да направиш много от нещата, които попадаха в графата „никога няма да”. Този, при когото винаги се връщаш. Където и да ходиш, каквото и да правиш. Когото сравняваш с всеки друг и той винаги печели. Който за теб винаги е нещо повече и го търсиш сред останалите, без дори да знаеш защо. Нищо, че досега никой не е успял да надделее над ината ти и да те превъзпита.

Понякога дори си мисля, че е някакъв вид кармична връзка, а дори не вярвам в нея. Но е трудно да се намери друго логично обяснение, което не противоречи на здравия разум.

Да кажем, че е любов ще е твърде елементарно.

Някак недостатъчно, а не е точно същото. Човек може да има щастието да се влюби няколко пъти. И всеки път си мислиш, че този път това е Човекът с главно Ч, че с него вече ще го бъде и дори да няма „заживели дълго и щастливо до края на дните си”, поне си убеден, че достатъчно дълго ще си поживеете щастливо заедно.

После разбираш, че не било чак така и си се прецакал, няколко дни плачеш, постваш си тъжни песни във Фейсбук, после се напиваш от мъка известно време, правиш неангажиращ секс, за да си избиеш от главата картинката, на която бяхте щастливи заедно, и го преживяваш все някога.

Като обаче си намериш майстора, така да се каже, каквото и да се е случило или да се случва между вас, все ти изглежда недовършено. Сякаш имате още нещо да преживеете. Не знаеш какво, но пък знаеш, че този няма да е като другите хора, които влизат и излизат от живота ти. А от тези, които го променят.

Други идват и си отиват, после пак идват, пак си отиват, но този си седи някъде там в пространството и в главата ти. Има едно парче от сърцето ти, което си го пазиш за него, и който и друг да опита да се настани там, все му пише „заето”.

Заради този същия си готов да откажеш цигарите, дори партитата в петък вечер и упорството да не казваш „обичам те” толкова често, понеже прецаква нещата. Заради него започваш да ходиш по четири пъти в седмица на фитнес, да тичаш сутрин, когато навън още не се е съмнало, да правиш домашна лазаня често, да харесваш „Ливърпул“ и да си наясно, че „ако няма месо, не е ядене”, дори да заобичаш големите страшни кучета. Най-важното обаче е, че сам пожелаваш да направиш всичко това. Дори много повече. Този човек не те кара да се променяш. Ти сам започваш да нарушаваш всичките си правила заради него. И ти е ужасно забавно!

Когато знаеш, че нещо ви предстои

Този същият човек не излиза от главата ти, дори да не е с теб. И си знаеш, че нещо ви предстои. Неизбежно е, на енергийно ниво не би било възможно да си толкова убеден, че ще имате „утре” все някога. Или поне ти се иска.

Просто усещаш, че ако за някого си струва, то е за него. Да не те е страх, да се бориш, да се излагаш, да се смееш силно, да задаваш глупави въпроси, да търсиш подходящия подарък със седмици, да купуваш самолетни билети колкото трябва, да отидеш, ако се наложи, и накрая на света, да не спиш, да рискуваш, да промениш плановете си за уикенда, за Коледа или за бъдещето си.

А когато си намериш майстора, той толкова разтриса живота ти, че си сигурен, че ако нещо се обърка и пътищата ви се разделят, и след 5 години да го срещнеш на улицата, пак ще изтръпнеш. Нищо, че сега нещо може би ви разделя. Разстояние, графици, други хора, различни мечти или еднакви страхове, които трудно ще ви съберат на едно място.

В любовта вариантите винаги са два – той да се чувства по същия начин или да не се. И като винаги по-силна е емоцията за този, който дава повече. И обикновено именно някой, който не ти отвръща точно със същото, ти разказва играта. Защото все някога се намира такъв, който я играе по-добре от теб.

И дори да си свикнал теб винаги да те обичат повече в една връзка и ти да дърпаш конците, все някога става обратното и се оплиташ в тях.

Хубавото е, че дори да имаш вълшебна пръчица, пак не искаш да изтриеш този човек от живота си. Да не си луд! Та именно той е онова, което винаги ще помниш като най-откаченото, но и хубаво нещо, което ти се е случвало. Който ще се открои още на третата секунда, когато се замислиш каква беше за теб годината, докато Плевнелиев прави скучната си равносметка в 00:00 часа на 31-ви. Ако не друго, твоята със сигурност няма да е такава.

Дори да е бил там и в предишните години, пак се откроява. И вероятно винаги ще се. Нищо, че не вярвах, че е възможно. А сега още не съм убедена, че това се случва повече от веднъж в живота. Дано отново да греша.

А ти кого търсиш между хората из претъпканите улици?

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *