ЛЯТО, АМА БЪЛГАРСКО

БГ лято 2015: "Не пипай, маме, то е акано..."

  • 28.08.2015
  • от Рая Синева

Лято, мое лято, защо се случи в България? Аз не исках много от теб. Стигаха ми едно чисто Черно море. Малко зеленина. Може и коктейл. И спокойствие...

И точно в този момент плочата зловещо провлачва като в стар черно-бял филм, за да ти удари два шамара и да те върне към реалността на твоето лято. Лято, ама българско!  Изтъкано от абсурди, на които здравият ти все още разум едва смогва.

БГ лято 2015 безспорно мина под мотото „Морето не е до колене, но за сметка на това, ти си не до колене, ами до шия в лайна”.

Защото някой някъде пак не си е свършил работата. Сефте, ще кажеш, ама този път не можеш да го приемеш така философски, както би ти се искало. Защото лайната са си лайна, а морският пейзаж е повече от осран. И то повече в буквален, отколкото в преносен смисъл.

Но както обичат да казват в рекламите, това далеч не е всичко. Чинно си плащаш такса сянка за близо 30 лева – к’во му плащаш!, решаваш да си поръчаш фрапе, мохито или някакъв друг коктейл... и ето тук свършва твоята морска радост. Защото разбираш, че ледът бил от... свинарник?! Ама ти пък и ти, толкоз ли не можа един горещ чай да си поръчаш вместо фрапе... тя баба ти все фрапета е пила?! Преглъщаш свинския лед – трудно, но преглъщаш. Решаваш, като няма лед – все някъде поне дърво ще има, сянка... Но не би! Удряш на камък и по този параграф, защото при нас дърветата се опаковат! Но не в резултат на нечий артистичен порив, а в резултат на нечий не по-малко осран от Черноморието ни болен мозък, на когото игличките просто пречат. 

Преди напълно да изгубиш вяра в здравия човешки разум, решаваш да се обърнеш към божественото. То поне ни остана. Аха да се полееш с флакон „жива” вода от Плиска и безскрупулно убиват и тази твоя последна надежда. Защото свещената вода се оказва заразена с бактерии.  

Все повече се убеждаваш, че рефренът „За тебе имам кутия, пълна с тайни! Какво ще ти се падне – изненада!” е сякаш писан за бг лято 2015. Море с фекалии, лед от свинарник или „жива” вода с бактерии. Какво ще ти се падне? Еми, изненада!

Да не бъдем обаче черногледи. Нека завършим оптимистично и с надежда. С надеждата, че след 200 години (дай боже, и по-скоро) наш прогресивен сънародник ще увековечи приказното ни лято върху световен исторически паметник. Ще го надраска върху колона от римския Колизеум или ще го нарисува в балонче с реплика върху Мона Лиза. И ще разкаже на бъдещите поколения как почиваме ние, българите – със запушен нос, стиснати зъби и отворено към света съзнание. След това ще се потупа по гърдите и с все сила ще викне „Булгар! Булгар”. Защото това е „част от българската народна култура от много стари времена”.

Ех, лято, мое лято, защо се случи в България? Аз не исках много от теб. А ти взе, че ми даде толкова много...

Виж още... Как да разпознаеш чужденец в Слънчев Бряг.