КЕКС ВМЕСТО "ОБИЧАМ ТЕ"

И докато бягаме от клишетата, всичко, което искаме, е някой да ни обича клиширано

  • 13.08.2015
  • от Даниела Кръстанова

Колкото обичам, толкова и мразя клишетата. Това са онези изрази, които всеки казва, когато не се сеща за нищо друго, колкото да не е без хич. Най-често трябва да ни прозвучат успокоително, обнадеждаващо, мъдро или нещо такова, но никога никаква работа не ни вършат. А ни се иска да ни вършат, затова понякога им вярваме - „всяко зло за добро”, „много хубаво не е на хубаво”, „любовта е сляпа” и т.н.

Обаче в клишета все пак има нещо. Някакъв чар. Това са онези изрази, които всички повтаряме и разбираме по един и същи начин, които и баба ми повтаря, а пък може би и внуците ми ще. Оцелели са, трябва да има защо. Поизтъркани са, но в клишета има някаква непреходна истина, която просто е повтаряна прекалено много пъти.

На едно от тях вярвам повече от на почти всичко друго, което съм чувала. Любовта не се казва, тя се показва, за любовта не са нужни думи, важни са не думите, а делата или там който ви е любимият вариант.

НЕ ОБИЧАШ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, КОГАТО КАЖЕШ „ОБИЧАМ ТЕ”
Не обичаш, когато кажеш „Обичам те”. Замислих се преди дни, когато правих кекс за някого, на когото не съм казвала, че обичам. Него не знам, но не обичам много да правя сладкиши. Обичам сладкото твърде много, има опасност да изям повече от разумното, а гледам да не прекалявам с вредните и калорични храни, защото във фитнеса ще съжалявам. Освен това този въпросният кекс се прави бавно, разделя се на два цвята, залива се с разтопен шоколад, натрошени орехи и така нататък. С две думи – не ти се занимава с това в събота, през лятото, в жегата.

Обаче го бърках един час, отделях белтъците от жълтъците, разбивах си, чаках го да стегне, украсявах го, вместо да пия Мохито в някой бар с градина. Не че не мога да готвя или не обичам, но не го правя често, освен ако не наричаме салатата или печенето на месо на скара готвене.

ЛЮБОВТА И КЕКСЪТ СЕ НАДУШВАТ ОТДАЛЕЧЕ
Да си влюбен не е ли същото като с кекса? Харесва ти, но не искаш да прекаляваш, защото знаеш, че последиците може да не са добри, може да съжаляваш, че си взел прекалено много или че си отделил твърде много време, а накрая да се откаже, че не си е заслужавало. Обаче въпреки това го правиш, защото е божествено вкусен, дори изглежда прекрасно. Не можеш да останеш безразличен, защото ароматът му е навсякъде. Надушва се отдалече, съседите и всички около теб го усещат.

Доста е абстрактно и без изобщо да си падам по сладникавата и напудрена романтика, има нещо общо. А да обичаш някого е чисто и просто същото като това да направиш кекс в събота, защото на едно събиране той го е опитал и ти е казал, че много му харесва. Изял е две парчета. Е, ти ще направиш цял, за да го зарадваш с тези две парчета, дори с едно, но какво от това. Знаеш, че ще го зарадваш.

Колко повече от „Обичам те” има в този кекс.

Както има повече и в това да знаеш с какво лате точно ще хареса на човека, за когото го правиш.

Да знаеш не само какво му харесва, но и защо. Да знаеш и много неща, които не ти харесват. Да си бил там, докато историите са се случвали. Дори и кофти историите. Най-вече те! Ако не си бил, да си ги слушал толкова внимателно, че вече да можеш да ги повториш. Да знаеш как са му викали в училище, как е прекарвал летата с баба си и дядо си, колко е добър на ски, но доста спънат във футбола, коя е голямата мечта, от която му се е наложило да се откаже, и че не си е представял бъдещето точно така.

Да знаеш кога не трябва да го закачаш, защото не се е наспал, какъв става, когато се напие, и защо не близва текила, след като е прекалил с нея. Да знаеш как прекалява и със солта, сладкото и цигарите и всеки път да се чудиш дали да му се скараш, защото хем не искаш да се ядоса, хем не искаш да си вреди, но по някакъв начин го правят щастлив и в крайна сметка… си е негова работа.

Да си забелязал, че синьото му отива най-много, нищо че той си мисли, че е зеленото, и затова всичките му ризи са еднакви.

Да можеш да различиш кога ще се изнерви за пет минути и после ще му мине и кога няма да забрави седмица или месец. Ще знаеш и кога се кара с родителите си, колко се напряга от това, че те се опитват да му кажат какво да прави, или че всички чакат него, за да сложи новата мивка на мястото на старата и затова е избрал да живее сам, нищо че понякога му е самотно.

Да има хиляда неща, с които не си съгласен с него, да те дразни по безброй начини и понякога тихичко да го редиш, когато отиде в другата стая.

Но никога да не казваш и думичка против него пред родителите, брат му или сестра му.

Никога да не им разказваш как се е напил до безобразие снощи и е бил грозна картинка, как не може и две яйца да изпържи, че често не си оправя леглото, не си глади тениските и колко го е страх връзката ви едни ден да не стане като тяхната, нито за всичките вечери, в които е сдухан, понеже нещо не е доволен от живота си.

Да не искаш да го злепоставяш пред приятелите му и да откачаш само ако кажат някоя по-груба шега за него. Да, знаеш, че те така си говорят, но всичко си има граници според твоите уши!

И винаги да си казваш, че си щастливец, понеже си точно с него, защото той е повече от всички тях. Не че не ги харесваш, дори много се забавляваш с тях, просто се стараеш той никога, ама никога да не го забравя.

„Обичам те“ има в това да попиташ някого как е минал денят му, нищо че знаеш, че е имал ужасно много работа, цял ден се е разправял с малоумници, на всичкото отгоре колата му се е развалила и се е наложило цял следобед да виси в сервиза. Но го питаш, защото знаеш, че малко ще му олекне, след като обстоятелствено и подробно ти обясни точно колко са го изнервили всички.

Да знаеш по-добре от всички кога се смее, защото му е смешно, и кога от любезност, кога се прави, че не му пука, и кога наистина е така, но и на теб никога да не ти се налага да криеш истинските си емоции точно от него.

И сто пъти да кажеш на някого, че го обичаш, пак няма да забележиш и половината от тези неща, ако не го чувстваш поне малко. Някои хора просто имат проблем с думите. Други пък ги казват като „Добър ден”. Всъщност и двата типа са прави. Думите са просто думи, важни са действията – в случая и един кекс върши работа.