Нещата от живота

Дали 22-годишното ти Аз ще се гордее с това, в което си се превърнал?

Ходиш ли на пикник?

Беше ти любимо и от 22-годишна събираше парчетата за перфектния пикник. Любими хора, винтидж кошница, бутилка розе, ягоди, куче, рекичка. Е, събра ли ги? Не се отчайвай, ако все още не си. Важно е да не спираш да търсиш нови поляни. Сигурно са малко съботите и неделите, в които не търсиш нещо, на теория по-важно, но не се изгубвай в това търсене.

Използваш ли си новите прибори?

Много те дразнеше как мама вадеше красивите чаши и чинии само за гости и официалности. Ти не го разбираше. Не виждаше смисъл в красотата в буркани и консервираната специалност. Всеки път когато имаше възможност, превръщаше хапването в ритуал, а това те правеше спокойна и благодарна. Надявам се, че сега не ядеш на крак. Надявам се, че не си спряла да се стараеш да впечатляваш себе си. Животът не е „Яж, моли се и обичай“, но без тези три неща би преминал като обяд от пластмасова кутия в движение. Безвкусно.

Още ли обичаш да сядаш на земята?

С годините хората започват да се страхуват от ниското. Колите стават по-високи, професиите ни ни издигат и докато се усетиш, егото ти е небостъргач. А от ниското се виждат неща, които няма как да видиш отвисоко. Защото погледът ти може да обхваща много, но нищо отблизо. А това е като да си птица, която лети и не може да кацне. Рано или късно умората ще я приземи.

Научи ли се да караш ски?

Имаше толкова неща, които искаше да опиташ. Мечтаеше да се гмуркаш, да разглеждаш потънали кораби, да плуваш с делфини. Винаги си искала да се научиш да караш ски, по-скоро за да имаш причина да се намърдаш в някоя зимна хижа пред камината с чаша ванилов чай и книга. А йогата? И едно от тези неща да си направила свое хоби, аз се гордея с теб. Опитай всичко, защото иначе си просто тлееща жар в есенен ден. Обстоятелствата нямат право да потушават плама ти.

Учи се от децата.

Вероятно вече имаш твои собствени, а аз съм толкова нетърпелива да се запозная с тях. За теб сигурно и аз съм дете, но от децата можеш да научиш много. Почти всичко. И макар че на 22 със сигурност не търся нови светове под масата, съветвам те никога да не отказваш разходка до там, когато някой дребосък те хване за ръка и те заведе да видиш неговите. Слушай с разбиране. Една твоя крачка е 2-3 детски, но една детска дума понякога е няколко часа твои размисли.

Не забравяй разговорите на по възглавница.

Късно през нощта човек е най-честен. Пред този, с когото споделя тъмната част на деня, но най-вече пред себе си. Затова никога не се лишавай от дълъг откровен разговор само защото трябва да ставаш рано. Никой никога не е достатъчно пораснал, за да откаже гостуване с преспиване, а леглото, което делиш с човека до теб, е мястото, където можеш да го опознаваш отново и отново. Хората се променят и няма нищо, което можеш да направиш, за да промениш това. Но никога не се отказвай да опознаваш новите личности, в които любимите ти същества се превръщат. В джунглата на съвременната комуникация, възглавницата ти е от първа необходимост.

Упражняваш ли се да бъдеш смела?

Припомням ти цитат, който караше главата ти да експлодира от вдъхновение. За моментите, в които нямаш смелост и не виждаш къде ще стъпиш, ако направиш крачката:

„Семето не може да знае какво ще се случи, семето не познава цветето. То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните – а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва, прави усилие. То изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата – с почвата, с камъните и скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия, но за стръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям, но семето е било завладяно от видение и сега то израства. Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.“

Да, това е Ошо.

След 10 години всичко при теб ще е различно, точно както трябва да бъде. Не забравяй нещата, които си искала за себе си, не се отказвай от тях и не следвай нечии други желания, освен ако не съвпадат с твоите. Сега обичаш не просто да правиш, а да твориш. Остани си такава.

Но порасни.

Надявам се да израстеш притеснението от хорското мнение, неувереността и ината като дете, което често боледува от възпалени сливици. Защото ще възпаляват щастието ти, а лек за това няма. И ако в живота ти има неща, които не те правят щастлива, то те са ненормални. Не допускай да станат нормални само защото са се проточили прекалено дълго. 

Сега грабвай кошницата, новите чаши за вино и намери нова поляна, където да седнеш на земята.

И не че някога си гладила, но ако все пак си започнала, време е да спреш да гладиш!

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.