И ТЕ СА ХОРА, МОМИЧЕТА

Социален конформизъм, стаден ефект, „всички така правят”, или защо е модерно да мразим мъжете?

  • 22.06.2015
  • от Даниела Кръстанова

Странно нещо е еманципацията в днешно време. Или поне това, което на нас ни е изгодно да обличаме в този термин. Като гледам днешните й измерения обаче, понякога си мисля, че далеч не съм еманципирана, а просто съм мъж. В главата де, външно съм си ок.

Историята е следната – събираме се с приятелки, а нали знаете колко са важни общите теми. А и нали е модерно да се мрази нещо, да храниш и да си „над нещата“. И понеже не можем всички да хейтнем левскарите или цесекарите заради различните си пристрастия и беглите си спортни познания, нито негрите, циганите или американците, защото сме интелигенти момичета, а така „не е хубаво“, какво остава – мъжете. Идеален вариант – не се изисква голяма обща култура, житейски опит и най-малкото – трезва мисъл. И буквално, и преносно, понеже на чаша (или бутилка) вино се раждат най-гениалните размишления. Всяка жена, без значение е колко умна, образована и успешна, е готова да говори на темата мъжете са прасета, лигльовци, лъжци или каквото там се сетиш. Колко удобно.

Психолозите го наричат социален конформизъм. Онзи момент, в който индивидът променя поведението си, за да отговори на натиска на групата, опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема предложени или наложени норми. Тази промяна минава през отрицание на някои предишни позиции и води до самоодобрение чрез приемането на новите. Или, казано с прости думи, ефектът „понеже всички правят така“. Резултатът е пет-шест или дори десетина жени, които се събират, за да се надвикват коя е по-прецакана и има по-добър аргумент в подкрепа на така любимата тема. Смешното е, че в повечето случаи, когато казва – мъжете са несериозни, скучни, мързеливи или каквото там са, всяка жена обикновено визира един мъж. И дори да няма същите житейски преживявания като на дружката си, пак ще я подкрепи в хейта, понеже е гадно  и е още един пирон в ковчега на този ужасен биологичен вид мъжете.

„МНОГО СМЕ, СИЛНИ СМЕ”
Понеже, както знаем, всички „много сме, силни сме“ и след като общото събрание е направило „обосновано заключение”, вече е ясно – мъжете са задници. И най-логичната развръзка е да се прибереш и да се развикаш на мъжа си, че пак си е разхвърлял чорапите, не е изхвърлил боклука или че „тази крушка сама няма да се смени!“.

ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В ТЯХ. В НЕГО Е!
Да, мъжете са различни от жените, но и хората са различни едни от други. Това, че предишното ти гадже е бил ненормален параноик, който те дебне, както ти намаленията в мола, или емоционално недостъпен чудак, който си живее в собствен свят, не значи, че всички са такива. Все пак едва ли е бил толкова лош, щом си била с него. Стават и грешки де, но все пак…

Или пък, добре че си ти, че „никоя друга няма да го изтърпи“. Ами не, може би някоя жена си мечтае точно за параноика или за дръпнатия странник. Не е лъжа, че за всеки влак си има пътници. Вярно – в  едни я се качи някой, я не, а в други е блъсканица, ама какво от това.

ЗАДНИЦИ, ЗАДНИЦИ

Сред най-силните аргументи защо мъжете са задници, редовно е, че тях само задници ги интересуват.

Образно казано де, обикновено става дума за секс, големи цици и такива неща. Иначе казано – не гледат нашата добра душа, забележителния ни интелект или страхотното чувство за хумор. И тук идва поредното вярно клише, че мъжете не търсят само секс, но някои жени друго не могат да предложат. Факт.  Да, често мъжете не търсят повече от една добре прекарана вечер. Без драматични раздели, съобщения, статуси във Фейсбук и т.н.

Това понякога е период, друг път е от скука или пак си е тяхното „всички така правят”. От някои жени обаче всички до един искат само това. Вероятно проблемът си е в тях… така де, като се замислим.

Всъщност и мъжете са хора и оценяват, когато някой държи на тях истински. Но не улесняваме задачата да го проумеят, ако си легнем с тях 15 минути след като ни почерпят първото уиски. Няма какво да се лъжем – и такива жени има. Доста.

ЗАЩО НЕ ПРОБВАМЕ ПО ДРУГИЯ НАЧИН
И дори да го няма сериозния аргумент „всички правят така“, защо да не пробваме по другия начин. Не е трудно. Точно така стигнах до всичките тези изводи, които на 18 щяха искрено да ме забавляват. И сега не чакам някой мъж да ми отвори вратата, да ми смени крушката, да ми плати сметката, да ме изпрати до нас или да ми носи цвете през ден, понеже и аз съм също толкова красива или си мисли за мен. Не че съм против тези неща. И не че не ме радват. Напротив, дотолкова мъж никога няма да бъда. Когато някой го направи, съм щастлива. Много! Но не го зачерквам само защото така трябва, пък той не го е направил. Понеже за скромните си 24 години вече знам, че не можеш да промениш хората. И ако не си на първо място приятел с човека до теб, няма да стане.

И мъжете много неща не разбират, ама си траят тактично. С часове съм се опитвала да им обясня защо лененото семе с кисело мляко не е „някаква гадна каша“, а най-полезната закуска на света или броколите са по-добре за вечеря от бира с пържени картофи, че цвят сьомга и праскова са две коренно различни неща и нито единият не е розово!

И понеже мъжете показват толерантността си, като се правят на приятно разсеяни, защо не пробваме и ние? Нека си гледат мача, да си пият бира, да изпростяват с приятели понякога, да си говорят на „баце“, нищо че е грозно. Може би затова ги обичаме.

И уж всички са свине, но не съм виждала по-полудели жени заради нищо друго, в сравнение с това, че някой си мъж не им се е обадил, излязъл е с друга или им е изневерил.

Нали ги мразехте, защо са всичките тези сълзи за едно „прасе”. Я помислете пак, момичета!

Може да се каже, че жените сме ужасни същества.