БЕРНД АЙХИНГЕР… ВСИЧКО Е КИНО
„Всичко, което виждам, всичко, което чета – за мен всичко е кино“ - мото на Бернд Айхингер
Почивка на снимачната площадка, Bernd Eichinger; Името на розата; Regie: Jean-Jacques Annaud 1986; Снимка: Karin Rocholl
Виждали ли сте събрани на едно място по няколко от наградите Бамби, Сезар, Златна Камера, Лола, плакети за Номинации на Американската академия за киноизкуство „Оскар“, за „Златен глобус“, „British Academy Film Award“, за Еми и BAFTA… Застанала съм пред една внушителна с размерите си стъклена витрина, достигаща тавана на залата. Рафтовете й са отрупани с блестящи златни и сребърни статуетки – част от изброените призове, но и много други. Намирам се на изложба в Мюнхен, посветена на починалия преди 3 години най-успешен немски филмов продуцент Бернд Айхингер (1949 – 2011). Това е едната страна на живота му – страната, свързана с търсения и достигнат успех, с надеждата за бленувания Оскар, който той почти докосва с двете си номинации за него (за „Падението“, разкриващ последните дни на Адолф Хитлер, и „Комплексът Бадер-Майнхоф“, разказващ историята на немската терористичната групировка RAF) и веднъж частично го получава – като копродуцент на отличения през 2003 г. със златната статуетка немски филм „Никъде в Африка“.
Am Sunset Boulevard, 1980er-Jahre; Снимка: Karin Rocholl
Айхингер създава в ролята си на продуцент, а понякога и на режисьор или автор над 100 филмови продукции, сред които „Приказка без край“, „Името на розата“, „Къщата на духовете“, „Сол по кожата“, носейки финансовата отговорност за тях и ангажирайки се с цялостната им организация от развитието на сюжета до международното разпространение. Неговите филми са създадени за „широката публика“, затoва e и дocта оспорван сред немската филмова критика (в два албума са събрани остри критични статии от немската преса, вещаещи провал на някои от най-успешните му филми), но същевременно му носи интернационално признание. Изложбата представя както личността на продуцента, така и филмовото му наследство – два аспекта, които, макар и тематично групирани и пространствено разделени в залите чрез подзаглавията „Герои“, „Германия“, „Америка“ и „Особняк“, не могат напълно да бъдат отделени един от друг. Неговият живот е кино(то).
Почивка на снимачната площадка; Tom Tykwer, Rachel Hurd-Wood,Bernd Eichinger; DAS PARFUM (Regie: Tom Tykwer, 2006); Снимка: Jürgen Olczyk
Изложбата ме пренася в друг свят, в който времето и пространството са измамни, нереални величини. Виждам оригинални флакони от „Парфюмът“ – филм, който той реализира, закупувайки като частно лице правата над книгата на Патрик Зюскинд, въпреки всеобщото предубеждение, че този роман не би могъл да бъде филмиран. Оглеждам от всички страни и надничам любопитно в детайлен макет на библиотеката от „Името на розата“, с извитите й стълби и тъмни помещения. Вглеждам се в перлите по оригиналната рокля на Детската царица от „Приказка без край“, а малкият модел на иначе големия бял и пухкав дракон Фухур ме връща в детството ми и ме кара да се усмихна.
Големите работни тетрадки на Айхингер, прилежно разграфени и плътно изписани е четлив, наклонен, остър почерк, приличат на дневници, в които по часове и минути са отразени работни срещи, планове, обяди и вечери с някои от най-популярните имена – не само в киноиндустрията.
Една бележка от средата на 80те години привлича вниманието ми: „Да изясня някои неща с Умберто Еко“.
Става въпрос за разминавания в процеса на заснимането на „Името на розата“. Айхингер е работил само с написани от него на ръка работни планове, тефтери, писма и до смъртта си не им е изневерил с електронен органайзер или смартфон, не е разчитал и на помощта на компютрите. Макар да е имал толкова често досег до специалните ефекти (негови са и „Resident Evil“ с Мила Йовович и „Fantastic Four“ с Джесика Алба), той се е определял като „последният аналогов човек – без часовник, мобилен телефон или компютър“ и е останал до последно верен на химикала и хартията. Бланки от различни хотели, написани салфетки, страници от бележник още от младежките му години са изложени наред с оригиналните плакати и фотографиите. Така ни се дава шанс да се докоснем до неговия свят такъв, какъвто го е създал, живял и запазил той. Думата „запазил“ тук е съвсем на мястото си, защото всички тетрадки, коригирани от него на ръка сценарии, дори и бележки, подсказващи благодарствени думи, подготвени за някои от многобройните му награждавания – този архив е бил събиран и педантично подреждан от самия него още приживе – по една кутия от обувки за всяка година.
По време на снимки, Bernd Eichinger; DAS PARFUM (Regie: Tom Tykwer, 2006); Снимка: Jürgen Olczyk
Разглеждайки негови фотографии не бих предположила тази черта на характера му. Сако, тениска, дънки и бели кецове (чифт от тях изложени в стъклен куб в средата на една от залите), задължителната цигара, пилотни очила, скриващи проницателен, понякога изморен поглед, гледащ не точно в камерата, а някъде отвъд – към следващия филмов проект. Айхингер е имал дарбата да вижда в бъдещето и да разпознава предстоящи тенденции. Дали заради това или поради интереса му към супергероите, той още в средата на 80те години си осигурява правата за комикса на Марвел „Fantastic Four“. Но тогава супермените още не са на мода. Филмът трябва да почака още двайсетина години и е реализиран едва през 2005 г.
Oтново заставам пред витрината с наградите, за които вдовицата на продуцента Катя Айхингер разказва, че са били подредени срещу работната му маса в кaбинeта му. Така той се е принуждавал да ги гледа всеки ден. Те са били негов стимул, но и изражение на страха му да не би някой ден креативността му да отслабне.
Репортаж от изложбата „Бернд Айхингер… всичко е кино“ в Kunstfoyer der Versicherungskammer Bayern.
редакторите
