Канадски подход от Mackenzie Duncan

Когато един графичен дизайнер залитне по фотографията...

  • 09.11.2013
  • от редакторите

Макензи се отличавал като креативно хлапе –  рисувал и обезателно създавал хаос. Баща му снимал, но обект на интереса му рядко били хора, а модната фотография ни най-малко не го вълнувала. В гимназията Макензи започнал сериозно да посещава часове по рисуване и да се интересува от скулптура. След това учи графичен дизайн, което продължило да го държи в среда, където фотографията е приоритет.

Що се отнася до техниката, най-често снима с Canon, но за по-специални проекти използва Mamiya. За осветлението предпочита Speedotron.

Всеки от тези три кадъра е част от различен едиториал. Взети заедно, те очер­тават вкуса и колкото и да е абстрактно – стила ми на работа.

Споделя, че е отворен към всевъзможни идеи за локации, като често се изненадва колко добри снимки могат да се получат на места, които на пръв поглед нямат особен потенциал. "Това е част от предизвикателството да симулираш желана реалност", казва Макензи. Смята, че в студиото всичко се свежда до това, което може да извади от модела, без околната среда да има особена роля или значение за снимката. Именно връзката между него и модела определя като най-важна, когато става дума за портрети.


Канадецът не е от тези, които планират отдалече, предпочита да оставя нещата да се случват от само себе си и на място. Това е начинът му на живот и работа, макар да крие своите рискове. Прави го, защото вярва, че ако просто оставиш нещата да следват естествения си ход – винаги намираш, това което търсиш, или то те намира. 

 

В контраст с изящните кадри на Макензи са тези на нюйоркчанина Ник Рей Маккан - секс, воайорство и хипстърия.