Mago et Mago: Красота за размисъл

Go Guest: Срещаме те с творческото дуо зад „Гостът“ и преживяванията, които ни свързват

Зад името Mago et Mago стои ателие за събития и декорация,

създадено от певицата и текстописец Цветелина Лазова (която добре познаваш като Leena) и Юлияна Георгиева – юрист по образование, но творец по душа, с опит в стайлинга и сценографията. Двете, обединени от приятелство, но и споделено усещане за естетика, превръщат идеите си във въздействащи преживявания, ангажиращи всички сетива. Творческото дуо умее да придава контекст и смисъл на всяко пространство, като оставя след себе си фина, почти невидима нишка, съшиваща всички компоненти в завършено цяло. Срещаме ги малко след първото им авторско събитие „Гостът“, за да поговорим за вдъхновението, процеса на създаване и нуждата от истинска близост в съвременния свят.

Как се роди Mago et Mago? Как се срещнахте и в кой момент решихте, че искате да се занимавате със събития? А откъде дойде името?

Ц.: С Юли станахме много близки преди години и често се случваше да правим нещо заедно – от това да ми помага със стилизиране в клипове и фотосесии, до това да измисляме интересни сетинги за снимки на продукти на брандове, които е трябвало да представя. Постепенно започнахме да усещаме, че между нас има естествен творчески диалог и че когато работим заедно, идеите започват да се надграждат по един много органичен начин. Така преди година съвсем естествено се роди Mago et Mago.

Името дойде по много сладък и неочакван начин

– моята кръщелница, детенце на моя много близка приятелка, казваше на мангото „маго“ и оттам на шега, на майтап – Mago et Mago. Разбира се, поинтересувахме се за всяко едно значение на mago в чуждите езици и всяко ни резонира силно – от испански и италиански – магьосник, вълшебник или чародей, а корейската митология Mago (или Magu) се отнася до „Великата майка“ – божество, което стои в основата на сътворението в тяхната митология.

Ю.: И двете искахме да внесем повече креативност в животите си и да изградим нещо свое, като си партнираме в това наше начинание. Насоката за събития бе нещо вече познато за мен, но това да създаваме заедно атмосфери, в които хората да „се потапят“, ни привлече да обединим усилия.

Mago et Mago e Set & Event Atelier и работата ви се изразява в декориране на събития, но преди броени дни реализирахте и първото си авторско такова. „Гостът“ бе микс между изкуство, комуникация и гастрономия. Как се роди идеята за подобна концепция? 

Ц.: Да, освен да създаваме пространства за събития на клиенти, искаме да правим и наши концептуални формати, за които не съществуват ограничения и не поставяме лимит на възможностите си.

Концепцията зад „Гостът“ се роди от желанието ни да създаваме вечери и да работим с различни кулинари,

като всичко това да се случва около интересни теми на разговор и в необикновено декорирано пространство. Заглавието на събитието пасна перфектно и с мястото, което избрахме за първото му случване – Гостът в Дом. Искахме вечерята да бъде не просто събиране около една маса, а преживяване, ангажиращо всички сетива. Именно затова добавихме и живо изпълнение, в случая на един от най-красиво звучащите музикални инструменти за мен – арфа. Нашият блестящ гост-музикант беше Floralyn – моя приятелка от университета и невероятно топъл човек и истински професионалист.

В центъра на събитието бе арт инсталация, създадена от вас. Каква беше концепцията зад нея и какво искахте да усетят хората, които попаднат в пространството?

Ю.: Концепцията за събитието бе силно обвързана с датата, на която то се проведе – пролетното равноденствие. Именно то отбелязва новото начало, възраждането на природата и същинската и астрономическата нова година. Това бе в основата и на арт инсталацията – с нея искахме да накараме нашите гости да „се потопят“ в усещането за ново начало, като пресъздадем атмосферата на пашкул.

Ц.: Искахме да създадем място, което те обгръща и приканва плавно, като събуждане от сън, все още обвит в пашкул – атмосферата те пренася в безопасно пространство от мека светлина, нежен допир на материи и защитен от все още студеното време навън. Място, което те кани да се потопиш в момента, забавя те и те предразполага да се оставиш в обятията му. Ключов фактор за пресъздаването на тази обстановка беше светлината и 3D мапингът от Елина Иванова, която направи чудеса. С Юли пуснахме по една сълза, когато тя освети ДОМ. Тук искам да изкажем огромна благодарност и да споменем нашите партньори, без които събитието ни нямаше да може да се осъществи по същия начин – Mesoestetic, Биопрограма, Tatratea, Vidas, Hands&Friends, Pernod Ricard, бутикова мандра Меда, пекарна Въздух, мандра Равдин, Сезон, Microgreens България, магазини Smart organic и Зелен.

Сред най-любопитните елементи беше така нареченото Conversation Menu – тристепенно меню „храна за размисъл“. Как се създава подобно меню и какво всъщност „поднася“ то на гостите освен самата храна?

Ю.: Идеята за менюто за размисъл идва от Лена Малинова от Haus social studio, където и преди е било осъществявано то, но в по-малък мащаб. Искахме да си партнираме с нея, тъй като вярваме, че именно така можем да превърнем по-ефикасно трапезата в сплотяващ фактор между непознати.

Подборът ни на „храна за душата“ беше отново силно повлиян от идеята за пролетното равноденствие,

като съдържаше четири основни компонента, през които гостите ни можеха да преминат – равновесие, преход, ново начало и светлина. Първо, всички бяха приканени да разгледат въпросите чрез интроспективен поглед навътре, а впоследствие да се опитат да насочат екстроспективен поглед навън, към социума. На второ място, желаехме да насочим хората да помислят как биха могли малките стъпки и методи, които прилагаме към собствения си прогрес, да бъдат въплътени в по-голям мащаб, а по-точно в отношението ни към общността и не на последно място, можем ли и по какъв начин да си бъдем от помощ. А за менюто за тялото се погрижиха гост-готвачите – също магьосници – Христиана Димитрова и Елена Пекин.

Вие връщате идеята за масата като място за разговор и свързване между хората. Защо според вас днес имаме нужда от подобни формати повече от всякога?

Ц.: Всички знаем колко време прекарваме пред екрани – и особено пред онова малко екранче, което така плавно и сигурно ни откъсва от всичко около нас. Все по-често чувам около себе си приятели и познати да споделят, че нямат сили да излязат и да бъдат сред хора, че живият контакт ги изтощава. А сякаш едно време именно това беше нещото, което ни зареждаше и ни караше да се чувстваме свързани. Вярвам, че подобни събития, които пазят в ядрото си изкуството и ценят смисления разговор, имат силата да обединяват хората и да създават пространство за споделяне, за уязвимост и за истинска среща между непознати.

Ю.: За мен е очевидно, че трапезата вече не представлява място за разговор и свързване между хората – разликата си проличава и в начина, по който ориентираме домовете си, и мястото, което отреждаме в тях на масата. Докато в миналото тя е представлявала притегателен център, сега центрираме пространствата, които обитаваме около дисплеи. И докато технологиите и социалните медии имат претенцията, че осигуряват по-лесно свързване между хората, на практика наблюдаваме обратния ефект – все повече социологически проучвания свидетелстват за епидемия на самотата.

За мен една от основните мисии на „Гостът“ бе да възроди една традиция, която е напълно позната на обществото,

а именно диалогът, и то не непременно диалогът с познати, а именно контактът на идеи в публичното пространство – явление, което е било налично почти през цялата човешка история – още от античността – с дискусиите на агората до не толкова далечните философски и интелектуални кръгове. Именно чрез разговорите на живо, а не тези онлайн и смелостта да изразим себе си въпреки страха от уязвимостта се поражда интимност, откъдето и възникват като резултат от лавинен процес не само полезни идеи, а и чувството за общност.

Намира ли място истинската близост във времето, в което живеем, или по-скоро трябва съзнателно да се връщаме към нея?

Ц.: Напоследък усещам, че доста силният ми оптимизъм понякога започва да отстъпва на по-песимистични мисли. Въпреки това в мен е заложена една много силна вяра, че истинската близост съществува и че човечеството ще иска да се връща към нея винаги. Това обаче не измества усилието да се връщаме към нея съзнателно – да си напомняме колко е важно да бъдем истински присъстващи един за друг, да отделяме време за разговори, за споделяне и за срещи, които не минават през екрани. Да присъстваш на подобно събитие на Mago et Mago означава именно това – съзнателно да избереш близостта и свързването. Да оставиш за малко мобилния си телефон настрана и да присъстваш тук и сега – в пространството, в разговорите, в срещите, в споделената вечеря. Именно такива моменти ни напомнят, че въпреки всичко продължаваме да имаме нужда един от друг по този начин.

Ю.: Създаването на пространство за истинска близост е труден процес, независимо от ерата от развитието на човешката цивилизация, в която се намираме. Близостта със себе си, с ближния, с околността ти и с живота е трудна за постигане и според мен представлява неспирен „сизифов труд“, в който се стремим да чувстваме единение въпреки неспирната върволица от мисли, заучени и автоматизирани поведенчески модели и редица възможни и лесни методи за „обезчувствяване“. Актуалният проблем по отношение на „местата за истинска близост“ представлява фактът, че световните конгломерати търгуват именно с това къде насочваме нашето внимание и време. Превърнали се в реалната стока за търг, ние обаче имаме възможността да направим избора съзнателно, като зададем различна посока за тях. Тук смятам, че отново можем да застъпим мисията на „Гостът“, а именно да се отделим от предписания ни път от алгоритми и да следваме естествения ритъм на човешката комуникация.

Как мислите, момичета – какво може да правим, за да храним сетивата си с красота и в ежедневието, всеки ден?

Ц.: Като просто правим поне по едно нещо за себе си и пространството около нас, което ни кара да се чувстваме добре, независимо от заетостта ни. Това е съвет и към мен, тъй като забелязвам тенденция да го неглижирам, когато съм под напрежение и в подготовка за нещо. Един перфектен ден за мен би бил да стана рано, да имам достатъчно време да изпия кафето си на спокойствие с книга, да се насладя на това как се осветява домът ми сутрин, да послушам музика, докато се оправям да изляза, да имам време за малко разходка навън, среща с близък човек, да имам време да си направя качествена вечеря и да си пусна хубав филм/сериал преди лягане. Грижата към мен самата, околните и всичко, което ме заобикаля, храни сетивата ми с красота.

Ю.: Продължавайки мисловната линия от предходния въпрос, бих казала, че всеки има възможността да подхранва сетивата си с красота в ежедневието чрез простия (но само на думи) акт на насока на вниманието си. Красотата съществува навсякъде, ние просто следва да настроим сетивата си, за да могат те да я доловят и възприемат.

Цвети, предвид музикалното ти амплоа, какво общо намираш между музиката и този вид творческа дейност? Юли, ти пък си юрист по професия – къде е пресечната точка между двете?

Ц.: Често получавам този въпрос, което е напълно разбираемо. Музиката продължава да бъде основна част от живота ми. Скоро излиза и новото ми EP – Sequence 03. Mago et Mago е просто друга моя страна, която също ми позволява да изразявам креативността си. Двете неща всъщност могат да си бъдат и взаимно полезни – когато става дума за сет дизайн на снимки и видеоклипове, както и за сценография за мои живи участия.

Ю.: На пръв поглед правото и този вид творческа дейност изглеждат диаметрално различни. У себе си винаги съм носила креативността и тя все е искала да излезе от мен по един или друг начин. Затова и през годините съм намирала различни начини, по които да я изразявам. Разбира се, аз откривам креативността и в правото и за мен то не представлява една суха материя, с която човек се сблъсква. Напротив, това са човешки истории с много нюанси, трудности и препятствия и именно креативният подход ми помага да намеря най-правилната стратегия за действие и да вникна в детайл.

Къде откривате вдъхновение за работата си?

Ц.: Във всичко, навсякъде. Вдъхновението може да те открие в най-случайната среща/разговор, в облаците в небето, в сънищата ти. Наскоро се вдъхнових от това какво се образува в чашата с кафе, след като я разбърках.

Ю.: Къде? – Предимно във въображението си. Основното ми вдъхновение винаги е била природата. От малка много обичам растенията и животните и винаги съм се стремяла да научавам повече за тях. Затова се опитвам да творя със съзнание за природата и стремейки се към нейното опазване. В повечето събития, които съм осъществявала през годините, съм държала да включвам някаква кауза, която да бъде подкрепена от неговото случване. Голяма част от инициативите са именно с насока за опазване на околната среда – например „Осинови си кошер“ на „Истински мед“, Гората.бг, Българско дружество за защита на дивите птици и пр.

Накъде продължава Mago et Mago след „Гостът“? Да очакваме ли нови формати, или ще се фокусирате върхуоще подобни бутикови преживявания?

Ц.: Очаквайте неочакваното. На нас постоянно ни хрумват нови неща, така че you never know. Скоро можете и да ни забележите случайно из града като част от нещо по-мащабно.

Със сигурност обаче очаквайте продължение на „Гостът“.

Ю.: Надяваме се „Гостът“ да бъде първото от серия бутикови преживявания, като имаме желанието то да премине границите на нашата държава и да потърси и чужди територии за развитие. Засега имаме 2–3 възможности за изучаване… Разбира се, възможно е да създадем и различни концепции за други събития. Животът и хаосът на креативността са пред нас за преживяване!

Natural Spark: открий бижутата, с които ще разцъфнеш тази пролет

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.