За коледните партита, ретроградния Меркурий и вторите първи снегове

Всяка година по същото време. Пуснали сме парното на шест, обули сме си дебелите чорапи и си белим мандарини до прозореца. А навън навярно всичко е бяло (дали от сняг, дали от смог…). И как да е иначе? Декември е.

Равносметките в този период на годината ни преследват като покани за коледни партита във Фейсбук. Всичко ни подтиква да теглим чертата и да се изправим пред годишния отчет от успехи и провали. Сдобихме ли се най-накрая с плочки на корема? Научихме ли френски? Сменихме ли си работата? Всяко НЕ е като пирон в ковчега на надеждата за личностно развитие и най-вече в маниакалната идея да го измерваме.

Носим гривни с крачкомери, пулсомери, кръвномери… В интернет броим приятели, последователи, лайкове… Живеем според списъци и календари, а денят ни се отчита с отметки на свършеното.

Сякаш трябва всичко да измерим и ние определено сме решени да го правим.

Амбициите движат човечеството към прогрес и ние все сме на път към върха. Кой връх обаче и какво ще правим там, не сме съвсем сигурни. Дали пък не можем да сме щастливи без повечето си “свръхцели” и личната статистика за напредък?

Как да си направим равносметка за годината, без да изглеждаме като загубеняци в собствените си очи? Как да пуснем веднъж завинаги онези две-три точки в списъка, които всяка година остават за следващата? Искаме ли наистина всичко, което искаме? Можем ли да платим цената му? Заслужава ли си?

Екзистенциалните въпроси са прерогатив на сезона особено след някоя и друга чаша вино под елхата на някой коледен базар. В свят, в който всичко е относително, как да разберем кога сме си изгубили времето или пък да сме сигурни, че ни е провървяло? Стив Джобс бил казал, че можем да свържем точките в живота си само ако гледаме в ретроспекция. Но кога да броим нещо за приключило окончателно, щом “всичко тече, всичко се променя”?

Пускаме си таблетка разтворим мултивитамин в чашата и поглеждаме през прозореца как “тихо се сипе” вторият първи сняг. Ретроградният Меркурий обхваща с пипалата си цели две трети от месеца, а по новините съобщават, че спешният кабинет в “Пирогов” е претоварен от хора със счупени крайници. Наистина ли годината беше толкова лоша или толкова хубава за нас? Каквото било, било. Отваряме си хороскопа за следващата, купуваме си новогодишен билет за лотарията и решено очакваме нещо да се промени.

Ще се промени може би. Нещо все.

Само че и ретроградният Меркурий, и джакпотът сме си ние самите.

И ще трябва много чупене на закостенелите ни възгледи, за да спрем да тъпчем отъпканото. Няма такъв мултивитамин или външен стимул, който да замести вътрешния ни огън да направим нещо с живота си. И може би най-вярната равносметка за годината е усмивката, с която можем да се обърнем назад и спокойно да продължим по пътя си…

Снежинка след снежинка, година след година… 

Изкуството на един дизайнер.