ОТУЧИ СЕ ДА СИ УСЛУЖЛИВ
Тънката разлика между добър човек и кръгъл идиот
Настъпва момент, когато услужливостта превзема тялото като гангрена и единственият изход е спешно да ампутираш утвърдителните отговори от ежедневната си реч. И не говорим да отказваш услугите, които те правят добър човек – далеч съм от мисълта да подкопавам първите седем години, Библията и пердаха на баща ти.
Говорим за тези услуги, които те карат да се чувстваш по-тъп от табела в американско посолство или иначе казано – Мека Мара.
Както ни учат Простамол, Наталия Кобилкина и Чък Норис – да си мек никак не е готино.
Като пламенен анализатор на човешкото поведение съм отделила значителна част от съзнателния си живот в изследване на този удивителен вид. Достигнатите изводи заключват алогичното му поведение в три основни групи:
– вследствие на най-перверзната позната форма на мазохизъм
– вследствие на патологично-шизофренична емпатия
– вследствие на ненормално засилен майчински инстинкт, наблюдаван и при двата пола
Всеки екземпляр се характеризира с неспособност да запомня минал опит, респективно – допуснатите в него грешки, което говори са отсъстващ инстинкт за самосъхранение. Това прави субектите на изследването наистина уникални твари, а мен – по-безсилна да вникна в природата им от хейтър на гей парад.
По-леките случаи на услужливост се изразяват основно в действия от типа на доброволно ходене за още бира по средата на полувремето, отстъпване на ред на опашката в Пирогов и влизане пръв на устен изпит с еднакви въпроси за всички. С течение на времето състоянието може да се задълбочи, а в най-тежките случаи започва да се проявява направо в четвърта степен и не подлежи на лечение.
Имам редкия шанс да познавам цели двама представители, живеещи с това усложнение. Усилието да не се намесвам в естествената им среда при никакви обстоятелства е сравнимо единствено със звука от стържещи нокти в газова камера. Отрицанията се колебаят някъде между откровеното лакейство и пълната експлоатация на работното им място.
Най-лошото е, че сами съзнават унизителните си реверанси и въпреки това не отделят чело от пода, а просто преориентират позицията на тялото си към някоя от останалите три посоки като религиозно объркан турист след околосветско пътешествие „в търсене на себе си“.
Разнасяш зарядни от точка Б на забравянето, към точка А на собственика посред нощ; Превеждаш титанични текстове, докато си в сесия, за хора, които просто ги мързи; Заместваш личния шофьор на колегата си, без заплащане и при абсолютната кадърност на втория да шофира сам; Извършваш проучвания в нета от всякакво естество, по всяко време на денонощието, защото господинът/госпожата е зает, а ти явно усилено тренираш за секретарка (всяко съвпадение с реални лица и събития е напълно умишлено). И всичко това, без да очакваш секс в замяна…
Ако трябва да представя нещата романтично, може да се каже, че това са хора, които са достигнали следващото стъпало към съвършенството във време, което не е готово за тях. А ако трябва да ги представя реалистично – неслучайно „услужвам“ и „усложнявам“ са пароними.
И ако си сред тези, които преплитат езика си и често не правят разлика между двете, мога да те посъветвам да започнеш задълбочаването на граматичните си познания от най-лесното – отрицателните частици. Колкото по-често ги използваш, толкова по-бързо ще помогнеш на другите да разберат, че вече ги знаеш и че могат да престанат да ти дават допълнителни домашни.
Добрата страна на прекомерната услужливост е, че замествайки всеки втори в изпълняването на задълженията му, често натрупваш такъв богат спектър от знания и умения, че CV-то ти може да удари в земята всеки работодател. Но освен ако не планираш световен диктат или не се чувстваш възбуден от поведението си – то продължава да бъде безсмислено.
Запомнете три неща:
– имате нужда от студен душ не само заради жегата
– „Малката булка“ и Пепеляшка са кофти идол за подражание
– когато околните ви поднасят лимони, поне им продавайте лимонадата с ДДС
А за финал – една златна преформулировка на поуките, научени в детството – Винаги, преди да услужиш, брой до десет.