Нещата от живота

Или кога „Готика“ и „Тексаското клане“ могат да се превърнат в представителна извадка от делника ти

Забелязала съм, че в един момент от живота си почти всеки си пада по филми на ужасите – „ама по-психарски, ако може, без кървища и други такива глупости“. Моята слабост към този вид кино обаче изчезна в мига, в който започнах да разпознавам себе си в сюжетите. Ето няколко сценария, които горещо те съветвам да избегнеш… а дано, ама надали.

КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ
Имаше един виц – мъж казва нежно на приятелката си: „Нямам търпение да се изнесем сами на квартира. Само ти… аз… и мама.“ Спокойно, няма да си говорим за „свекървища“, защото търсеният жанр, както вече уточнихме, не е комедия, а трагедия, но има няколко подобни образа, от които е дори по-трудно да избягаш… бившите приятел(к)и. Независимо дали гаджето ти настоява да поддържа близки отношения с предишната си половинка, или просто ти откачаш без причина, присъствието на чужди хора във връзката ви с течение на времето може да те накара да се чувстваш като в къща, обладана от духове.

Вече не си сигурен чия сянка ще се покаже зад ъгъла, изпод завивките или под думите на половинката ти и всичко, което искаш, е да се махнеш от това пренаселено място. Докато все още можеш.

ЕКСКУРЗИЯТА С ЛОШ КРАЙ
Нали се сещаш за онези клиширани филми, които започват с група младежи, тръгнали на къмпинг, или пък с млада двойка, решила да разведри отношенията си, като отиде на почивка в изолирана къщичка в планината? Появата на лудия дървар с брадвата, който ги изкормя един по един, е повече от очаквана, пуканките се предъвкват със скука, а вечерта ти, която се надяваше да завърши по-интересно от това – съсипана. Можеш ли да си представиш нещо по-лошо? Аз мога. Да отидеш на почивка с гаджето и масовият убиец да не се появи. Не ти се вярва, че е възможно да копнееш някой да влезе в тази роля? Явно досега не си се озовавал за десет дни в планината с човек, с когото очевидно нямате какво повече да си кажете от: „Какво ще ядем довечера?“ и „Оф, писна ми да вали“. Truestory, bro.

УБИЙ МЕ, ОБИЧАМ ТЕ     
Любим момент на сценаристите във всяка история на ужасите, в която има двойка, е, разбира се, унищожението на единия от страна на другия. Общото между случващото се на екрана и действителността е познато като въпроса „Още ли не си готова?“ и досадно като ситуацията, в която той е във вида „Още ли не си готов?“ и звучи всеки ден точно в трябваше-да-съм-на-работа-от-преди-десет-минути часа.

Била съм свидетел на толкова разговори между гаджета, които са в състояние да докарат до самоубийство и най-позитивния и разсеян страничен наблюдател, че умът ми не може да побере как за трагедии от типа „тя се беше надвесила над терасата и случайно загуби равновесие“ не се чува по-често.

А животът всъщност е много прост и лесен – тъпите филми на ужасите се спират от червеното копче на дистанционното, а сюжетите, в които се позна, приключват с един нечакащ отлагане разговор на четири очи. Няма нужда да ми благодариш.

И ако все пак се стигне до "Сбогом, дано не си щастлива", предупредили сме те, че дори и да давиш мъката във водка с всички сили… тя може да плува!