Нещата от живота

Космополитизъм... Това звучи гордо!

„Каква е тази чалга”, възмутено пита моя колежка, за протокола – 25-годишна, чувайки песента „Черно море” на Тодор Колев. Аз, за протокола – 30-годишна, още по-възмутена възкликвам: „Ама как чалга! Та това е Тодор Колев, една от най-известните му песни!” От тогава до днес не спирам да си задавам въпроса: Кой е Тодор Колев и има ли той почва у днешното младо поколение?

Спомням си, когато бях дете, имаше ли хубав български филм по Канал 1 (днешно БНТ), винаги се гледаше той. Аз, разбира се, бях малка и нямах право на претенции – стоях безропотно и гледах. И слава богу! Защото, ако бях настоявала за някой велик американски екшън, днес най-вероятно нямаше да знам кой е Тодор Колев. „Оркестър без име” щеше да означава, че този оркестър явно си няма име, а „Опасен чар” щеше да е просто словосъчетание от съществително и прилагателно. С моето ЕГН понякога се чувствам като пътник, хванал последния влак на старото българско кино. Влак, на който днешното младо поколение може никога да не се качи. Може и въобще да не разбере, че подобен влак е съществувал. За бъдещите поколения даже не ми се мисли…

Все по-реална ми изглежда картината, в която след години днешната младеж не само няма да е чувала за „Черно море”, но няма дори да знае кой е Тодор Колев или коя Невена Коканова.

Почти обаче съм сигурна, че ще знае кой е Брад Пит и ще потвърди, че през лето 2015 Анджелина Джоли е отстранила яйчниците си. Патриотизмът е отживелица, но космополитизмът е друго нещо… Той звучи гордо.

Казват ми, че е нормално – че всяко поколение има своите идоли – помни своите и забравя тези преди него. Опитвам се да си представя как след 10 години ще кажа на детето си: „Ела, мама, да гледаме един хубав български филм”, ще му пусна стария запис, с леко трудния за разбиране говор, ще види как чичо Петър храни кокошките, а Гошето думка на барабаните, след което ще ме погледне с очи, казващи: „Ти луда ли си”, и ще се прибере в стаята, за да гледа най-новия 10D филм през последния си модел телефон с падащ 50-инчов плазмов екран и последна ела-ме-ритни технология. А аз ще гледам носталгично и ще се смея на отдавна наизустените „Кокошките спряха да снасят” и „Да ти пикам на музиката”. Лошо, Седларов, лошо…

Ако днешните деца обаче знаят кой е Чарли Чаплин и коя Мерилин Монро – а те знаят кои са, тогава е редно да знаят и кои са нашите големи актьори, чийто талант не отстъпва по нищо на световните звезди, освен по клетото обстоятелство, че се е случил в нашата държава. Защото най-страшното нещо е да нямаш памет и да се прехласваш по света, без да познаваш себе си и без да си даваш сметка къде си в цялата тази история.

А ти би ли пуснал на детето си „Господин за един ден” след години? Или стигат му господин и госпожа Смит…

Виж още соц мъжете, които изпуснахме, или гаджетата на майка ти.