Или теория vs. практика в женското мислене

Мъжкар vs джентълмен с нежни маниери

Битката между фантазията и реалността

Неделя е. Събрали сме се с момичетата на по чаша кафе и ежеседмичното кудкудякане. Говорим за всичко. За работа, шопинг и за онова палто, чиято цена все още не ми е по джоба. За седмицата, емоциите, за семейството и най-накрая идва ред на темата, която присъства във всеки женски разговор – МЪЖЕТЕ. Караш-вараш и пак те са това, което заема по-голямата част от съзнанието ти.

Смесица от аристократично поведение, отлично възпитание и привкус на метросексуалност

Една от приятелките ни наскоро се запозна с господин Перфектен, както самата тя го описва. Добре възпитан, мил, нежен, внимателен. Истински принц. Отваря вратата на колата, взима ви връхната дреха, дърпа стола, за да седнеш. Джентълмен откъдето и да го погледнеш. Да се зачудиш от коя епоха е.

Слушам и се питам какво му е.

Не съм предубедена, но няма перфектни хора. След малко идва отговорът. Принцът е от модерните приказки, а маниерите му са объркващо нежни. Не казвам, че e хомосексуален. Не е. Докато обяснява нещо, обаче си движи китката по онзи подозрителен начин. Кръстосва крак връз крак. Скубе си веждите и ще ме извинявате, но дънките му са по-тесни от моите. От друга страна обаче той е доброто момче, което ще гледа филм, избран от теб. Винаги ще те пита какво обичаш да ядеш и помни, че пиеш кафето с мляко и четири захарчета.

Джентито няма да спори с теб, той е добре възпитан и е подозрително, дори неуместно любезен. На това му казвам аз аристократ, яхнал модата. Без бялото шалче.

Докато си разсъждавам, моята приятелка изцепва: „Не ме мислете за луда, харесвам го, но винаги съм си представяла, че ще бъда с мъжкар.“

Това ме кара да се замисля. Какъв е мъжкарят? И колко често фантазиите ни се разминават с действителността. Ще ги карам едно по едно.

Силен, доминиращ жребец, в чиито ръце се чувстваш като дете.

Когато около теб има мъжкар, винаги го забелязваш. Присъствието му се усеща. От него лъха увереност и респект. Той е силен и секси. Не говоря само за физика. А за излъчване. Когато е наоколо, се чувстваш защитена. Той е доминант, а ти в неговите ръце си послушно момиченце. Но… винаги има „но“. Тропа по масата, когато не споделяш мнението му. Поведението му някак напомня за мъжа от патриархата. Класика, но дали не й е минало времето? С него винаги става неговото. Като се прибере, държи на масата да го чакат ракията и салатата. От половинката си иска най-вече да е добра домакиня, съпруга и майка. Не казвам, че това е лошо. Просто се чудя дали съвременната жена иска това. Би ли било достатъчно?! Не искаме ли кариера, да сме силни и независими…

Epic battle: На ринга се изправят един срещу друг г-н галантен и мъжът, от чието присъствие настръхваш.

Оформя се битка. Мъжкар или джентълмен, с нежни, да не кажа женски маниери. Добре. Единият винаги ще те привлича със силата си. Другият ще си грижи за теб. Мъжкарят ще ти показва превъзходството си, докато кавалерът ще ти осигури равенство.

Когато някой мъж те сваля в дискотека, мачото ще покаже с гореща целувка, че си негова и никой не може да те доближава, иначе ще падат зъби. Г-н галантен ще сложи само леко ръка около кръста ти и по доста по-елегантен начин ще маркира територия.

Питам се не мечтаем ли за мъж, който да се сбие заради нас. Ако това обаче се случи, агресията няма ли да ни отблъсне. Практичният избор би бил кавалерът, който с финес е отблъснал противника.

Кого да изберем?

Мен ако питате, бих взела и двамата. Шегувам се… или не. Ако имах вълшебна пръчица, щях да забъркам смесица от мъжкаря и джентълмена. Но аз не съм фея и нямам. А двамата в едно звучат по-приказни дори от жабата, която се превръща в принц.

Ние, жените, сме странна порода хора. Истината е, че много от нас от малки мечтаят за силен принц, но като стане въпрос за реалния живот, картите се пренареждат.

А какво всъщност означава да си джентълмен? Виж гледната точка на един мъж.