Не съществува такова нещо като изневяра, помагаща за отношенията между двама

Леговището на женските разговори често е осеяно с лековерните съмнения, споделени по време на вечеринките, когато всеки се отпусне и разказва за актуалните и отминалите си връзки.

Ето я, появява се с трепетна наслада и темата за Изневярата. Окончателното мнение е, че винаги единият от партньорите е по-склонен към изневяра, което автоматично го превръща в лошата половинка или в „обичащия по-малко“. Кимам с глава, но не знам какво точно означава, защото чувствата не се мерят на килограм или литри.

Да бъдем коректни – може би се измерват в литри, но е след края на връзката.

Мълчаливо установих, че ако нещата са поставени по този начин, означаваха само едно – винаги аз бях тази, която е склонната към изневяра. Не е страшно и всеки има нужда да премине през такъв етап, обаче не е оферта цял живот да ставаш за прекрасен любовник, но да си ужасен любим.

Дори да не се отнасяше и за мен, не смятам, че склонният към изневяра човек е безпринципен, безчувствен и лекомислен. Просто изначално е изневерил на своите нужди, защото вероятно се обвързва с неподходящите хора.

Все още вярвам, че няма лоши хора, а има кофти комбинации. Подобна кофти комбинация е да се влюбиш в объркан човек, който започва връзка, все едно за да изневерява по навик, но на себе си или на някой друг, и той самият не знае. Често хората се събират с някого, защото се чувстват самотни. Те остават самотни точно защото са решили да бъдат с някой си там.

Ако се намираш в отношения, в които не се чувстваш омагьосван до такава степен, че да се усещаш пълноценно обвързан, по-добре си тръгни навреме, преди да нанесеш щети.

Абсолютно неуважително е да съзнаваш, че нараняваш някого и да продължаваш да го правиш, все едно за да чешеш егото си или ненаситния си хедонизъм.  Не съществува такова нещо като изневяра, помагаща за отношенията между двама, освен ако не говорим за двамата, които осъществяват тази изневяра.

Терапевтичната изневяра не лекува връзката между партньори, а я обтяга като ластик, който при скъсването си ще остави белези по тези, които е свързвал.

Възможно е доверието между половинки да е на такова ниво, когато се забавляват взаимно с други хора и не определят случващото се, като „отворена връзка“, а „полиаморни отношения“, уточнявам, на интимно ниво, защото може да са и платонични. Флиртът си е флирт и никога не е излишен. Обаче тогава няма скрито-покрито.

Вярата в изневярата съществува, когато тя не е точно изневяра. Просто допускаш външни хора, които със своите ръце да подредят липсващите последни парченца от пъзела, за да не загниват дългогодишни отношения в блато от скучни дни и липса на вълнения заради битовизми.

Не трепериш, за да не бъдеш хванат, а ясно дефинираш къде изливаш своите чувства и как разнообразяваш своите нагони заедно с партньора си. Той участва наравно с теб, защото без него ти си половин човек, а само с него се превръщаш в цялост. Вероятно е някой от хората, които намесвате в интимния си свят, да съсипе тази идилия с желанието си за нещо повече с един от вас, но пък има вино да изтече и забавни вечери да преминат.

Нищо не ти гарантира, че няма да срещнеш нещо по-добро в живота си. Нито пък обратното.

Важното е да не губиш времето на никого, като го задържаш и използваш търпението му, а едновременно с това задоволяваш фантазиите и емоционалните си нужди с някой друг.

Криеш се, мамиш, нараняваш, унищожаваш собственото си спокойствие и самоуважение. Нещата, ако се правят, трябва да се правят открито и взаимно, а ако партньорът не го позволява, да се съобразяваш с желанията му, защото връзката е за това, за да усещаме нуждите на човека до нас като свои собствени.

Щастлива съм, че нямам нужда да вярвам в изневярата, но вярвам в свободата да опитваш нови неща, както и да не обвиняваш, без да знаеш Защо.

Лесно е да се определи някой като грешен само защото е следвал желанията на сърцето си. Осъзнаваме колко е трудно да удържиш на насладата едва когато тя ни закове като пирон в ковчега на собствената ни вяра в моногамност.  Няма безгрешни хора, а желанията съществуват, за да бъдат превръщани в реалност, но по възможност, без да се нанасят ненужни щети.

5 ПРИЗНАКА, КОИТО ГОВОРЯТ ЗА КРАЙ НА ВРЪЗКАТА