Единственото законно дете на Лорд Байрон - Ада Лъвлейс вдъхновява забележителна инсталация

ADA – analog interactive installation by Karina Smigla-Bobinski, photo from Karina Smigla-Bobinski on Flickr

Какво е ADA?

ADA може да е отговорът на въпроса: какво е съвременната скулптура? Онази, на която някой български изкуствовед би лепнал етикет „кинетична склуптура”. Но ADA е много повече, тя е едно от последните творения на Карина Смигла-Бобински.

Посветено на Ада Лъвлейс (Ada, Countess of Lovelace, 1815-1852) – талантлива математичка, която се смята, че е написала първата компютърна програма още в средата на XIXвек –

ADA е аналогова, интерактивна, самостоятелно рисуваща машина. Тя е продължение на нашето желание да пренареждаме света около нас. Арт диаграма на нашите действия.

Произведението на Смигла-Бобински е балон, пълен с хелий, от стените на който стърчат въглени, приканващи всеки наблюдател да стане участник и да влезе в игра с огромния балон. ADA е и идеалната рецепта за съвършения арт обект, който обединява кинетично изкуство, рисуване, инсталация, пърформанс и скулптура.

Ако четеш редовно моята арти-хроника, знаеш, че основната ми идея е да комуникирам арта по разбираем и достъпен начин, и това не би било възможно без участието на автора. Не мога да ти опиша  вълнението, с което зададох тези няколко въпроса на Смигла-Бобински.

Здравей, Карина, ти си един от любимите ми съвременни артисти и това е главната ми мотивация да те представя пред читателите на Go Guide. Имаш забележителна кариера и впечатляващо CV, но това, което искам да споделиш с нас, е какво е най-важното, което трябва да знаем за Карина Смигла-Бобински?

Ако познавате изкуството ми, значи знаете най-важното за мен. Толкова е простичко.  

Всъщност това, което е водещо, е, че моето изкуство се развива в широк диапазон от изящни изкуства, канони и техники. Аз се чувствам еднакво комфортно в областта на академичната живопис и различни медии в съвременното изкуство.

Както вече споделих, аз съм буквално влюбена в твоята ADA: така наречената аналогова, интерактивна инсталация. Според мен тя е творба с душа. Тя те кара да се чувстваш като очаровано дете, открило, че въображаемият му приятел всъщност съществува. Какво е водещото вдъхновение за създаването на ADA?

Въображаем приятел, който наистина съществува? Прекрасно сравнение! Както знаеш… връзката между тялото и произведението е от решаващо значение. Размерът и мащабът на произведението предначертават нашето възприятие и начина, по който се свързваме с интерактивното произведение.

Ако пропорциите на произведението са в съответствие с нашия размер, то тогава то влиза в ролята на съмишленик, с който ние трябва да се сработим, да влезем в симбиоза… да се превърне в личния ни въображаем приятел.

Но когато произведението е доста по-голямо от нас, тогава ще е свръхестествено и дори поглъщащо. Така ние трябва да се подчиним на произведението, да му отговорим или да го оставим. След което вие (с ADA) създавате рисунки, които покриват цялото галерийно пространство.

Галерията се превръща във водещото произведение, чиито линии не само въздействат като произведение върху посетителите, но и ги правят част от него, като ги включва в процеса на изрисуване.

Все пак моето водещо вдъхновение за създаване на ADA е Ада Лъвлейс, която е притежавала въображението да открие креативен потенциал в аналитичната машина и да слее в едно поезия и математика.

Аз попаднах на тези невероятно красиви снимки от Кати Датски в колаборация с танцьорката Жади Хил в TANZ Magazin! Интересен, креативен микс от съвременно изкуство, danseclassiqueи ADA… Чия беше идеята за тази колаборация?

Така се случи, че миналото лято фотографът Кати Датски и танцьорката Жади Хил посетиха изложбата с ADA в  NewMediaGallery (Ванкувър) и направиха снимките. Случи се спонтанно… те съвсем самостоятелно стигнаха до тази идея. И тук е мястото да спомена колко съм изумена как ADA предизвиква креативността на хората.Това се случва без никаква покана … хората осъществяват идеите си импулсивно. Бях развълнувана, когато научих, че техният проект ще е на корицата на TANZ Magazin, който е приет за най-уважаваното списание в Европа, посветено на танцовото изкуство и балет .

 ADA пътува постоянно… от Париж до Сингапур… Каква е следващата дестинация?

Първо ADA ще бъде представена на изложба по тема за виртуалната реалност в Park Museum of Art  в Сувон (Южна Корея) и след това й предстои представяне на изложбата „Леонардо да Винчи” в Nottingham Castle Museum & ArtGallery.

Да предположим, че ти се наложи да избираш и да живееш само с едно произведение, кое би било то? За мен е ясно, че е ADA…

Колко милоооо! (смях)… но на мен не ми допада идеята да избирам… защото мисля, че за да съществува, всяко едно произведени има нужда от другите, които го предхождат, вдъхновяват или допълват.

Би ли могла да назовеш една изложба или събитие измежду всички, които са решаващи за теб?

Хммммммм, наистина ме затрудни… но като се замисля, първата изложба, на която ADAбе показана за първи път, и това беше на FILEFestivalв Сао Паоло. Паола Перисиното беше първият куратор, който покани ADA.

Какво би правила, ако не правеше това, което правиш днес?

Ами, друго изкуство най-вероятно (смях).

ПЪТЕШЕСТВИЕ В ИЗКУСТВОТО НА НОРА АМПОВА, ИЛИ КАК ДА СИ ДРЕСИРАШ ЩРАУС