Помня точния момент, когато спрях да гледам на него като на обикновен човек и се влюбих

Юни не пуска горещините на лятото през границите си, за да оставаш по-често при мен, когато вали. Да се научим да спим в едно легло, въпреки че ни е трудно да поберем търпението си под един покрив. Свикнали със самотата, която успокоява сетивата ни. Такситата обаче остават празни без адрес за превоз, а шофьорите им се прибират при жените си също. Улиците се ослушват за разговорите ни, докато се обличат в следващия летен дъжд.

Разговорите ни приличат на поезия, която никога няма да бъде написана върху друго освен по повърхността на миговете, сгънати като лист хартия в съзнанията ни.

Температурите падат, а юни се усмихва, защото знае, че някъде лошото му време се е превърнало в поредната причина за още една гореща нощ.

Когато чувствата се появяват неочаквано застанали пред прага на човешките ни способности, приличат на гости, които не знаеш с какво да нахраниш. Не си бил подготвен, а те без думи ти казват, че са дошли като дарове, които да изживееш по-силно. 

„Помня точния момент, когато спрях да гледам на него като на обикновен човек и се влюбих.“ Това ми беше казала една специална жена в живота ми. Не я разбрах, но вече я разбирам. Неведнъж съм искала да си тръгнеш, за да си чета книгата на спокойствие, да остана сама и цялото пространство да е за мен, защото личностите с индивидуалност обичат да бъдат сами.

„Ако сте самотен, когато сте сам, вие сте в лоша компания.“

Жан-Пол Сартр

А знаеш ли как се подобрява компанията на едно четящо момиче? Когато започне да усеща ума ти като най-красивата книга. Жива книга, чиято компания търся и откривам в безкрая на всяка библиотека. Затова чета и останалите, за да запълвам редовете по страниците ти, които все още търсят отговори.

Искам да ти давам, за да те впечатлявам, за да се свързваме, и най-хубавото е, че не се страхуваш от мен. Думите не са празни и не хранят егото. Информацията не се поднася накратко, за да е лесно смилаема и да се завърже диалог, който по-често е ялов, а крайният продукт осакатен от нуждата да се изживее непродуктивно удоволствие. Напротив.

Винаги знаеш кога точно да се превърнеш в затворена книга, която оставям до мен в леглото, а след това ме прегръщаш със страниците си, докато заспивам и завладяваш сънищата ми със съдържанието си. Извинявай, че подчертавам с химикал, за да запомням любимите ми моменти. Разбирам, че накрая си целият обезобразен от мастилото, а аз тъжна, че съм довършила последната ти страница и няма повече за поглъщане от магията ти.

Някой беше казал да не се влюбваш в четящи момичета, но този съвет не важи, когато умовете имат нужда да се четат взаимно.

Знам, че утре ще се появиш като чисто нова книга, която да започна от начало. Винаги съм вярвала, че истинското влюбване е това, което се случва постоянно по различен начин с непознато съдържание, преоткривано в любимия. Няма значение нищо друго, когато се влюбиш в нечий ум и видът му придобива образа на книга, която успяваш да довършиш, за да разбереш, но се пресъздава в движение и винаги остава какво да дочетеш.

Чета те. Четеш ме. Успяваш ли да прочетеш истината и вълнението в дълбочината на очите на всяка корица, с която ще се разминеш днес? Ако си нямаш любима книга, не спирай да запълваш библиотеката.

ВИЖ ЛЮБОВТА ОТ ПЪРВА СТРОФА