Нещата от живота

Или как за малко Оля да стане монахиня

Има едни вина от една изба, за които постоянно чувам, но никога не ми се е случвало да пия. Винаги съм си казвала „има толкова много познати и изпитани вина, друг път ще си поръчам от тези“. И така до момента, в който удачата реши, че цяла седмица ще ме замеря само с вината на изба „Манастира“. И тя се очерта една седмица… Ален Делон.

1 юни. Аз съм без дете. Още в 5 следобед излизам и пеша самодоволно акостирам в Rumen.wine – новия ми любим винен бар, който е толкова непринуден, че мога да се правя, че пия кафе, и толкова бутиков, че мога да се ошляпам като селянка на воденица. Розето беше Middle Forest, ние бяхме Desperate Housewives. С женското гуру на SEO-то стигнахме до извода, че виното мирише на чужденеца в офиса, с който всички искат да спят. С останалите отчаяни майки с деца, които дойдоха да се наливаме, решихме, че си върви едновременно с плато за бели и плато за розета. Но изядохме към 8 плата, за да сме сигурни.  А тийнейджърките си правиха селфита в тоалетната…

2 юни. Мъжът ми се прибира с бутилка Riverside Muscat Ottonel 2015 и ме гони от кухнята. Сгъвам дрехи и се чудя дали е съвпадение, че втора вечер ще пия вино на „Манастира“. SLO4AENOS??? TAKA MISLA…

Получавам покана за скариди и салата с авокадо, комплименти за външния си вид след втората чаша и в края на вечерта решаваме, че виното трябва да се казва bondage by the riverside, но не е много политически коректно за изба на име „Манастира“. Продължаваме с приноса си към естествения прираст на републиката и да са живи и здрави енолозите!!! Не знам дали някой на тази местност някога си е представял до какви неща ще води виното…

5 юни. Капана фест в Пловдив. Скъп мой приятел минава да ме види и ми подарява Илая – Мавруд Резерва 2013, пак на „Манастира“. Нося си го в чантичката, докато изминавам километри напред- назад из къщички с бижута, сцени, хипстърски кафета и лакти на промоутърки на много кофеин. Огладнявам късно и се сещам, че нося вино в себе си. Всички ресторанти са затворени. Но гурме бургери дебнат от всякъде. Срам ме е, че ще пия мавруд на крак с fast food. Но си договарям бавно готвено свинско с хляб на грил със зехтин, сядам на улицата с местни земевладелци и отваряме това високо постижение на енологията. Безспорно вино, на което мога да сваля няколко правителства. И няколко пловдивски майни. Бавно отпиваме със свинското и мечтаем за пчелите и да си имаме винарна. Стояхме с часове. А виното като че ли не свършваше. Около нас беше еуфория от хиляди хора, а ние се бяхме капсуловали в нашия мавруден свят и времето беше спряло. Разкош!

6 юни. Космос – Водят ме, мамо, за първи път… в баш гурмето на галактиката. Правя се, че разбирам какво пише в менюто, но се спирам на патица.

Тази патица, преди да стигне в чинията ми, са я питали каква иска да стане, като порасне и тя е отговаряла: „Патешко магре, крамбъл с какао, дюксел от диви гъби, сладолед от череши и червено цвекло с пушена сол“, отмятала е глава и е влизала в кабриото си.

Нямам идея с какво да комбинирам това ястие и моля гарсона за консултация. Човект, все едно е завършил колежа в Дижон, ми обяснява 10 минути кой вкус ще доминира и ми предлага варианти. Вече напълно зарибена по „Манастира“ грабвам Мавруд и Каберне совиньон 2013. Едни експлозии в устата ми празнуват клингонската нова година. Пия, ям, пия, ям и храната иска още вино, а виното – още вино. Жестоко е. В края на вечерта решавам, че ще започвам диета, отмятам глава като патицата от предишния абзац и се качвам в таксито.

8 юни. Ужасен седмичен ден, в който освен 5000 мейла съм пуснала и доста ултиматуми на една детска площадка под погледите на татковци, които си мислят „моето дете няма да е такова“. Прибирам се и минавам през любимия ми вино Оренда на Руски паметник (магазин САМО за български вина). Питам какво да взема за тежък ден с детето. Подава ми се Riverside Chardonnay. WE4E NE MISLA SLO4AENOS…

На този етап решавам, че това е моята официална манастирска седмица. Взимам си покупките и марш вкъщи. Детето маже всичко в хола със сини бои, а аз говоря по телефона с личния ми диетолог, за да го питам как да пия вино с храна и да вляза в 300 калории вечеря. Детето чува. След малко идва с арт инсталация и казва: „Ето, мамо, сготвих ти хамбургер за „Манастира“.

Но всъщност ми се получи много добре и с риба на грил и лека салата тип „2 седмици преди да се явя на „Мис Свят“.

Не съм най-големият специалист по комбинация на вино и храна, но мога със сигурност да кажа, че това е шардонето, на което бавно слагаш детето на mute и просто в главата ти тръгва музиката от „Шатовалон“, а ти набиваш лаврак и знаеш, че утре ще се събудиш още по-слаба от преди.

И така. Наздраве за „Манастира“!!! Ако някой ги познава, да им каже, че скоро ще ги навестя. С дете, цялото в синя боя, и мотивационно писмо, за да ме приемат за монахиня. Ако може при бъчвите.

И да не забравите – пийте повече българско вино. В момента то е по-добро от всякога.