Имаше някога една сесия

За безсънните нощи, гадното кафе и другарчетата по чашка и химикал

Отново е онова време от годината.

Не, не говорим за Коледа – това вече мина. Говорим за голямата, страшна и непреодолима СЕСИЯ. Студентската сесия, да сме по-наясно. Малки и големи затварят вратите на домовете си за месец, изчезват от социалните мрежи и от живота като цяло и се преместват в един друг свят, който клони едновременно към ад и към рай. „Какви ги говорите, аз, като бях студент, само пиех и купонясвах.“ Окей, братле, ама не всички сме имали твоя късмет. Да, някои си лягахме и събуждахме с чашката, но голяма част от нас нямаха време дори да отскочат до мигащата кафе машина пред съседния блок, за да си пуснат едно еКспресо за 60 ст., което има вкус на нещо между ръжда и нефт, ама върши работа. След това се връщаха към неразчитаеми записки от „отличниците“ в групата и бързи курсчета в YouTube по някой предмет, защото, видиш ли, сме го проспали.

Леко е носталгично, ако се замислите. Колкото и да ви е дотягало от измъчените физиономии на асистентите, които от 10 години са на тази позиция и не виждат скоро възможност да бъдат повишени; колкото да ви е писнало да социализирате с онези в университета,

които така и не разбраха, че изобретението дезодорант съществува;

колкото и безсънни нощи и пропуснати срещи да сте имали – понякога си липсва. Особено по това време на годината, когато ти – издигнал се вече в света човек – бачкаш яката работа за тежките пари, а твоите най-млади колеги съобщават на шефа, че видиш ли, няма да са на разположение за известно време, защото имат изпитчета. Студенти са – без ограничение във възрастта. Е, супер за тях. Всички минаваме по този път. Почти всички, де.

Но е някак си сладникаво. Как моментите, които никога не си очаквал, че ще ти липсват в един натоварен и изморен миг, се оказват блян по нещо, което отдавна е свършило – за теб, – но продължава да съществува за други.

И трябва да вирееш в този блян,

докато можеш, докато още не си стъпил в големия свят на големите възможности и задължения, докато още не си плащаш сам всичките сметки, не чакаш пръстен, бебе, повишение, внуци, пенсия и всичко друго помежду и след това – каквото и да е то. Живей в бляна, докато още го има.

Между Милениалите и Джен Z: история за прехода, не за сблъсъка

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.