Забравената гимнастика на критичното мислене
Как изчезналите плод- зеленчук магазини в София всъщност тренираха ума

Снимки: Машина на времето София – RETRO SOFIA – РЕТРО СОФИЯ
Хората вече рядко мислят. Нямат нужда.
И не, това не е поредният текст за изкуствения интелект. Нито високомерен памфлет за глупостта на масите. Днес имаме прекалено много удобства и лесни избори. Мисълта закърнява. В супермаркета плодовете са лъскави, подредени – някой е мислил вместо теб.
Има всичко, целогодишно.
Вярно – скъпи, но ги има. Наскоро се присетих за старите плод-зеленчуци. Бях дете и ги мразех, защото не ги оценявах по достойнство. От Правилната (южната) страна на Цариградско срещу хотел „Плиска“ – онази малка сграда, където сега има казино Сусам, Йеттел, А Едно и Дюнери 24 – беше истински плод и зеленчук. Миришеше на спекъл и ферментирал зарзават. Вътре – баби на вечен пост.

Минутите там се влачеха като години. Мама избираше моркови така, както митничар търси дрога в камион на Капитан Андреево. И не беше само тя. Хората избираха зарзават с такова оглеждане, че все едно ще се женят за него. С часове всеки търсеше нескашкан лук, картофи, дето не са заприличали на карфиол, и круши, които все още не са сайдер. Не, не се присмивам на това време. Не ми е и носталгично. Но хората бдяха и умовете им бяха тренирани. Да не хващаш първото, което ти дадат. Иначе оставаш с гнилоч в чантата.
Сега? Дори краставицата е в калъфка.
А и сме богати. Нещо ти се е развалило? Здраве да е. Но ето тук идва истинската цена. И хората не могат да различат мнение от факт, истина от конспирация, глупост от шега. Какъв гняв беше само, ако ти кажат, че доматите не може да ги избираш – наредили хубавите отпред, а отзад ти слагат от меките. А сега всичко е в целофанче или тарелка. И не говоря само за доматите. Каквото и да избереш, то предварително ти е избрано.

Едно време трябваше да се адаптираш, за да пресечеш в София. А днеска – пешеходни пътеки почти навсякъде. Че и да спират се понаучиха. Разглезихме се. И затъпяхме.
Затова предлагам: национална програма за възстановяване на умственото здраве,
започваща с реставрацията на плод-зеленчуците. Без опаковане, без проверено качество, без кантар да си мериш. Миналото няма да се върне. Няма нужда да висиш 40 минути над морковите, за да тренираш мозъка си. Но има нужда да спреш да грабваш първото, което ти се подаде. Гледай, пипай, мисли. Яж, моли се и обичай, както каза Джулия Робъртс, когато отиде в Индия да тества храносмилането си.
За какво най-много мрънкат софиянци в 10 стъпки
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.