Двойките на София: Мария и Габо – свобода, която пълни душите!

Февруари посвещаваме на любовта и хубавото вино и те запознаваме с любимите ни двойки, които правят София едно много по-красиво място. Виж ги!

През февруари се впускаме с радост в необятната тема за любовта и те срещаме с няколко двойки, които правят София определено едно по-сияйно и смислено място. Уловката тук е, че този път избрахме героите ни да са partners in crime не само на любовния фронт, а и в работен план. Те творят заедно или в сходни области, а талантите им се обединяват, за да покажат, че работата и любовта не са взаимно изключващи се понятия. Вече ти разказахме за страхотните Александър и Анес от Martines Specialty Coffee, чиято вдъхновяваща история може да прочетеш тук, а сега те срещаме с Мария и Габо, които ни скриха шапките, когато говорим за приключения, свобода и готино онлайн съдържание. Тя има изключително красив канал в YouTube, на който може да се насладиш тук, а той успя да измине разстоянието от най-северната точка в Европа – Нордкап, Норвегия, до най-южната такава по сухоземен път – Тарифа, Испания, само със скейтборд, което го превърна

в първия човек в света, прекосил това разстояние по този начин, и то заради една огромна благотворителна кауза.

Любовта им е извън всякакви стандарти, а общите им приключения ги водят през Англия, Барселона и Париж, като включват живеене в изоставен средновековен замък и какво ли още не. Чуй какво ни разказаха очарователните Мари и Габо, а преди това избери от разкошните вина на New Bloom Winery, които подкрепят тази рубрика. New Bloom е винарна, разположена в сърцето на Тракийската низина, с общо 8000 дка собствени масиви, а техни марки са добре познатите ни любимци F2F, PIXELS и Verano Azur. Вината им са олицетворение на разкош в стил Нов свят, като повече за тях можеш да научиш тук. За втората ни двойка от богатата им колекция избрахме PIXELS Розе, което се отличава с уникалната си бутилка и стъклена тапа. New Bloom Winery са сред първите производители у нас, наложили на пазара иновативната система за затваряне Vinoloc. Розето е в модерен бледорозов цвят, прави се от сорта Гренаш и носи онзи провансалски вкус, който е на една глътка разстояние. Не сме сомелиери, но тук усетихме тропически плодове, малина и ни остана траен плодов спомен. Сервира се охладено, 10–12 градуса, и върви идеално с историята на Мари и Габо. Нека ги чуем!

Как бихте описали вашата двойка на някого, който ви среща за първи път?

Мария: Обикновена в необикновеността си. Истинското доказателство, че макар и доста различни като хора, двама особняци винаги ще намерят път един към друг. Той ще каже, че не е особняк (и ще излъже).

Габо: Абсурдна на пръв поглед, но по своему много топла и истинска.

А сега ни представете другия – кой е той/тя?

Мария: Преди всичко Габо е добър човек. Човек, който ще помогне на всеки, ще спре да погали всяко едно животинче по пътя си или ще прибере непознат в нужда до тях, дори и да не го познава. Той е от тези хора, които, срещнеш ли веднъж, никога няма да забравиш. Непременно ще те ядоса, вероятно повече от всеки друг човек в живота ти, и все пак ще го обичаш до болка. Прям, честен, упорит, непредсказуем и безпардонно себе си. Толкова свободен по душа, толкова цветен и толкова различен, че понякога тихо му завиждам.

Габо: Тя е най-добрият ми приятел, любовта на живота ми и единственият човек, който би ми се „вързал на акъла”.

Мария е много контрастна, интересна и адаптивна. Може да седне в изискан ресторант и да се храни като аристократична дама, да говори на френски с лекота, да отиде на фестивала в Кан, излъчвайки нежност и изтънченост, а на следващата вечер да спи в подгизнала палатка след десетки километри колоездене в буреносни ветрове, да седи на една маса с приятелите ми и да говори като тях или пък да се бута със скейтборд и да изглежда еднакво естествено навсякъде.

А ако той/тя беше ястие, напитка, книга или място – кое щеше да бъде?

Мария: Щеше да е сол, защото нито едно ястие не е завършено без нея, засилва всички останали вкусове, балансира сладкото и потиска горчивината. Просто сол. Отне ми време да го измисля.

Габо: Ябълков пай, защото всички обичат ябълков пай!

Какво правите заедно в работен план – какво е нещото, в което горите заедно?

Мария: Заедно пътуваме и търсим наслада от живота.

Понякога ще хванем влак до някой град в България, друг път ще се качим до Витоша, а в редки случаи ще вземем по един скейтборд и колело и ще минем цяла Европа по дължина. Важно е да има предизвикателство и дискомфорт.

Габо: Движим се и пътуваме. И двамата обичаме да сме в движение, затова срещите ни често се въртят около някаква физическа активност, а чрез пътешествия намираме нови интересни начини да го правим. Дали ще караме колело, сърф или snowskate – няма значение, важното е да не можем да си стоим на краката в края на деня.

Специалното на нашата история е?

Мария: Толкова сме различни, че в началото хората около нас не можеха да повярват, че сме заедно. Той – скейтър, пънкар, със завидна улична слава, аз – примерна студентка, не близвала алкохол, чието любимо занимание е да чете и да вечеря с майка си. Обаче се намерихме някъде по средата. Аз започнах да излизам навън вечер и да спя на палатки, той спря да пие и пуши. Двамата започнахме да пътуваме, да готвим и да се учим какво наистина е да обичаш. Нищо не е перфектно. Караме се, ядосваме се, но се обичаме истински, а от това по-хубаво няма.

Габо: Дали е специално, не знам, но сякаш сме преживяли повече неща за 5 години, отколкото някои хора преживяват за цял живот. Обичаме се много и си се доверяваме напълно, а това е все по-рядко срещано в днешно време.

Как стана запознанството – искаме да чуем и двете гледни точки?

Мария: Зимата на 2020 година. Бях на ски в Италия и вместо да се прибера във Франция, където тогава учех, трябваше по неволя да се върна до България. Излязох с моя приятелка, той ѝ звънна да се видят, решихме всички да се съберем навън,

за първи път видях водка в пластмасова чашка и останалото е история.

Габо: Бях излязъл с приятели, когато тя дойде – миловидна, с огромно яке и чорапи на мечета, и макар че се беше постарала да изглежда като човек, който е излязъл по принуда, и е облякъл това, което е видял в последния момент, нещо в нея силно ме заинтригува.

Кой направи първата крачка?

Мария: Той.

Габо: Аз.

Кога беше първата целувка и как се случи?

Мария: Няколко месеца след запознанството ни. На малък плаж в Крайморие, под безкрайно ясно звездно небе. За клишето.

Габо: Не помня дати, но помня, че беше в Крайморие. Седяхме един до друг, говорехме си и гледахме звездите, когато реших да я целуна.

А кога стана истинският първи клик – говорим за едно легло и милион звезди?

 Мария: Беше напълно платонично, но си спомням, че луната беше много ярка, светлината ѝ влизаше през големите прозорци в стаята му, а ние просто стояхме един срещу друг и се гледахме. Облечени. И това беше най-интимното преживяване, което някога съм имала.

Габо: Може би първата вечер, когато остана у нас. Просто я прегърнах и заспах. Никога не се бях чувствал така.

Първото „обичам те“ кога дойде?

Мария: Не знам кога беше. Спомням си само, че лежах до него и си мислех: „Май този наистина го обичам”. И тогава той го каза.

Габо: Спонтанно. Помислих си, а после думите ми се изплъзнаха.

В какви филми се вкарвате най-често?

Мария: Филмите май само ги гледаме.

Габо: Не се.

Най-големите скандали са за…

Мария: Замислих се и истината е, че не знам. Карали сме се и ще излъжа, ако кажа, че не се караме и сега, но не мога да посоча конкретна причина. За нищо съществено, със сигурност. В края на деня и двамата искаме да легнем един до друг, да си пуснем аудиокнига, която дори няма да слушаме, и да заспим. Така и на двамата май просто не ни се занимава с люти разправии.

Габо: Битовизми, но „скандал” е силна дума. И на двамата бързо ни минава. 

Той/тя ме влудява със…

Мария: Прибързаността си.

Габо: Артистичната ѝ разхвърляност, нека кажа.

Но не мога без неговото…

Мария: Чувство за хумор, ентусиазъм и решителност. Без неговото всичко, като се замисля.

Габо:  Не мога, без да си легна до нея вечер,

докато тя е намазана с хиляда крема и серуми, не мога без нейната сънливост сутрин, не мога без изтънелия ѝ глас, когато е изнервена, не мога без хилядите ѝ чашки, тефтерчета, несесери и одеяла на цветя, от които нямаме нужда. Без нея не мога.

Най-лудото или забавно нещо, което сте правили заедно? Дайте ни разказ за най-пикантната ви или нелепа случка? 

Мария: Може би първото ни пътешествие на две гуми в Сицилия. Тогава тръгнахме, без изобщо да знаем в какво се въвличаме. Карахме на 40-градусови температури, по баири и полета, без никаква подготовка. Със сигурност беше глупаво от сегашна гледна точка, но бих го повторила със сигурност. Всички последвали луди пътешествия бяха заченати в деня, в който наехме две колела от Катания.

Габо: Дефиницията ми за „лудо” вероятно се различава от тази на повечето хора. Най-пресен спомен имам от скейт пътуването ми из Европа, на което тя се присъедини. Тръгнах със скейтборд от най-северната точка на Норвегия и стигнах до най-южната в Испания.

Тогава наистина живяхме на предела, но пък никога не съм се чувствал по-щастлив.

Разкажете ни за момента, когато сте се излагали най-много пред другия – кога е бил онзи световен срам пред вашия човек?

Мария: Не мисля, че някога съм изпитвала истински срам от него, а съм от хората, които се изчервяват дори когато си поръчват кафе. Носи една толкова естествена непринуденост в себе си, че всичко „срамно” става приемливо и нормално около него.

Габо: В началото се притеснявах много повече, отколкото предполагах, че мога да се притеснявам. Чувствах, че сме от различни светове, и не знаех как да подходя с нея, но никога не ме е карала да се чувствам наистина неловко. 

Какво му е хубавото и не чак толкова хубавото да работите заедно?

Мария: Аз съм неуверена, предпазлива и вечно „изчакваща” подходящия момент, докато той скача още преди да съм преброила до 3. Мисля обаче, че с времето всеки е взел по нещичко и от другия. Закономерност при нас е всичко да започне с обещание за грандиозен провал, а после нещата магически да се наредят.

Габо: Създаваме безценни спомени заедно.

Понякога тя мрънка, понякога аз недоволствам. Намирали сме се в много екстремни ситуации, но това ни е изградило като хора и като двойка, така че и в „лошото” има много хубаво. 

Любовта е…

Мария: гръбнакът на живота. 

Габо: Смисълът на всичко.

Най-якото нещо, което съм правил за моя човек е…

Мария: Нека той да каже.

Габо: Докарах ѝ куче. Една сутрин реших да отида за мекици до Женския пазар, но се върнах с куче и без мекици.

А той разтопи сърцето ми когато веднъж…

Мария: Когато си превъзмогна страха от самолети, за да хване първия си самостоятелен полет, и дойде да ме изненада в Ница. Когато си помисли, че ме е обидил (не беше) и цял ден ми приготвя кекс, който просто остави пред вратата ми. Когато изхарчи последните си пари, за да ми купи билет за концерт на любим изпълнител. Когато ми приготви тристепенна вечеря на покрива си, на която аз дори не отидох. Когато ми готви и рисува личица с храната. Когато ме изненада с Рокси (кучето ни) и ме направи най-щастливия човек на земята. На ежедневна база обаче ми разтапя сърцето, когато всяка сутрин оправя леглото, когато ми казва, че съм красива, дори когато огледалата в стаята се напукват, щом погледна към тях, или пък когато измива пода просто защото аз не се справям „достатъчно добре” с тази задача.

Габо: Винаги ме е подкрепяла и е била до мен. Дала ми е време, доверие, търпение и любов, а от това по-ценно няма.

Какво да им кажем на всички двойки, които сега започват любовния си път – каква е формулата за успеха на една връзка?

Мария: Безусловно доверие, уважение, комуникация и търпение. Много е важно да не гледаме на човека до нас като на собственост и е много страшно да се изгубим във връзката си. Не можех да дишам без Габо в продължение на години, но с времето се научих да се наслаждавам на живота и сама. Без него ми е хубаво, с него обаче ми е още по-хубаво и това е в есенцията на всичко.

Габо: Любов не стига. Трябва да се правят компромиси и да можете да общувате помежду си.

Очаквайте от нас…

Мария: Повече приключения, надявам се!

Габо: Нещо спонтанно.

Двойките на София: Александър и Анес – сродни души в чаша кафе

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.