Неделя ми е любимият ден, защото се будиш до мен

Правиш кафето ми с канела, закуската е до леглото, а очите ти изяждат мен...

Има такива хора, до които заспиваш и се будиш спал като върху грахови зърна.

По тялото може да няма следи, но се чувстваш неудобно. Някак насинен отвътре и в дискомфорт, а дори не си принцеса. Знаеш, че не е трябвало да заспиваш до тях. Има такива, до които сънят те хваща и спиш непробудно, не усещаш приливите на ръцете им по себе си и нищо не помниш, а не ти и трябва.

Знаеш ли, заради някои хора си ароматизирах чаршафите преди, а когато лягам до теб, леглото ми започва да мирише на обич.

Не ми трябват скъпи перилни препарати, омекотители и луксозни парфюми. Луксът е, че се будя до теб като нова. Ти си от тези, до които заспивам винаги в правилната поза.

Плът в плът, сякаш сме неразделни и от същността до повърхността на крайниците си сме направени като половини, които, както и да застанат, се свързват. Ръцете ти са изваяни, за да прегръщат точно моето тяло. Казах ти, че се влюбвам в хората, докато ги слушам как дишат, когато спят. Сега си спомням за това, когато издишванията ти галят моето рамо и ме карат да забравя дори за собствения си дъх.

Тишина изпълва пределите на стаята, въпреки че спим на отворен прозорец.

Отвън сградите все едно са вдигнали пръст пред устните си, за да не събудят никого. Нито една кола не бръмчи, никой никъде не реже нещо с флекс. Хората си имат работа или мислят за своята почивка, но едновременно с това подаряват една спокойна сутрин на безгрижните двойки в квартала.

Леденият хлад застига само краката ни. Достатъчно топло ни е сгушени, за да си позволим дори въздухът да влиза свободно вкъщи с зимния си поздрав. Чувствам се малко влюбена в неделя сутрин, защото тя е толкова сънена, рошава, а изражението й е като поръчан сън, който виждам, поглеждайки се в огледалото.

Когато неделя сутрин продължи до следобед, звукът на телефона ми е още изключен и ми се иска да слушам само твоя глас на живо.

Пръстите ми потъват в косата ти и сме като две песъчинки в края на морската ивица, където никога не стигат хората, защото са прекалено далеч. Неделя сутрин ти ме издигаш високо и далеч по неведомите орбити на съдбата ни, за да не стъпва никой върху чистото ни събуждане.

Целият ни ден си остава сутрин, независимо колко е часът.

По никое време правиш кафето ми с канела, отишъл си до френската пекарна на ъгъла и ми носиш от плодовите кроасани. Във вазата има жълти цветя, закуската е до леглото, а очите ти изяждат мен и тогава знам. Неделя ми е любимият ден, защото се събуждам до теб и съм в нашия рай, където пием кафе.

Освен на кафе с канела, всяка пролет ми мирише на теб.

Търсиш още вдъхновение? Последвай ни в Instagram

Абонирай се за youtube канала ни и очаквай още много изненади!