А ти кога последно ходи бос?

Не бива да съдиш някого, без да си изминал дори един километър в обувките му. Ама аз и не искам! Не обичам да нося чужди обувки, както не желая и някой друг да влиза в моите. Нехигиенично ми е, твърде лично ми е!

Хората като обувки
Забелязали ли сте как винаги обувките приличат на своя собственик и попиват всичките му характеристики и миризми. Някои обувки са лъскави и миришат хубаво, други от много изминат път или различни липси, породени по време на пътя, са поочукани и овехтели, трети са шарени и свежи, от четвъртите се подава по някой и друг ретро бял хавлиен чорап, пети са винаги платени от някой друг, шести са откраднати. Известни са и т.нар. партийни обувки, за които е характерна бърза цветова смяна едва щом настъпи леко захабяване или вмирисване.

Трендове
Съществуват сърца, пардон крака, които предпочитат винаги натуралността в 100% естествена кожа, памук или лен. Срещат се обаче и все повече почитатели на изкуственото във вариации от 24 до 85%. За тези любители на изкуственото са характерни многообразни възможности за гъвкавост и еластичност, които те проявяват със и без вакса.

Ритуали
Всяка дейност около обувките може да бъде превърната в митичен ритуал. От купуването им, през събуването им. Забелязал ли си, че щом някъде си събуеш обувките, и вече няма връщане назад, оставаш там поне за час.

Казват обаче, че само много влюбените или много лудите могат да си позволят да се разхождат боси по асфалта.

Ако трябва да бъда безкрайно честна, да съм гола и боса рядко се превръща в приятно занимание. Днес информацията е всичко.

Всички сме чифтосани
Приятно е, че обувките винаги се предлагат в чифт. Кой друг моден аксесоар освен тях се предлага винаги в двойка? Може би само обеците. А поговорката гласи, че ако едни от тези два атрибута бъде свален, то притежателката им се чувства повече от приятно в помещението, в което се намира, и ще поостане.

Една обувка никога не е достатъчна, те и сто не са, ама това е друга тема.

Та една обувка никога не е достатъчна поне преди парти, след 4 p.m. на никому не прави впечатление по колко или при чии обувки си се прибрал. Въпрос на смелост е обаче да обуеш две различни обувки преди 9 a.m. и да влезеш с тях и усмихнатите си очи в офиса, да съчетаваш две коренно различни професии. Да бъдеш счетоводител през деня и диджей през нощта, зъболекар първа смяна и фитнес инструктор, адвокат, който пее всеки четвъртък, журналист и производител на вино. И хей така, простичко, да се пребориш с предразсъдъците на останалите обувки, които често пъти искат не само да те настъпят, ами и да те размажат.

Всеки голям човек сам си купува, избира и носи правото с какви обувки да изкачва стълбите, ако поставя и щипка грижа за останалите обувкопритежатели върху гъбичката си за почистване, то този човек може би е на път да разхожда обувките си в една реална демократична среда.

Лъскай си обувките, човече, следвай си мечтите, не надничай в чуждия чифт обувки.

И ако някой все пак е отъпкал пътеката пред теб, то той със сигурност е имал яки грайфери. Не я разваляй, а го последвай!

Прогнозата за безвремие гласи: „Нямаме пари, скъпа, но имаме дъжд“. Имаме всичко.