Не е нужно да си на плажа, за да си захвърлиш обувките и да се поразходиш barefoot

„Хей, момче, не така – знай, че това асфалт е, а не река"…се пее в една песен на Роси Кирилова. Сещате се, че интернет се пренасели с коментари как президентът ни Румен Радев се е снимал бос в двора на резиденция Бояна. Това разкъса България на две, някои за, други против.

Аз не съдя никой, но виждам, че все повече започнахме да стъпваме на пръсти, сякаш не живеем вече на земята, а сме горе в облаците.

Краката могат да са боси само на плажа, добре, а в града какво те спира да си по-близо до земята? Мръсотията или предразсъдъците? Ти си знаеш най-добре, но виж как по света да ходиш бос е традиция и дори нормално явление.

В Австралия всеки втори младеж се разхожда бос, карат скейтборди и колела без обувки, дори ходят на училище „с широки пръсти.“ Но все пак на островите изповядват друга религия за живот – всичко там е чил, ок са със странностите и са открити към природата. Важното е да си еко, да си правиш кефа и да яхнеш вълните.

С обувки или без, никой не те гледа в краката.

Подобна е картинката и в Нова Зеландия – влизаш в супермаркета, гледаш всички боси и се чудиш – добре един новозеландец ок, ама защо всички? Намираме отговора в учебника по история на XXIвек (Wikipedia) –оказва се, че традиционният боен танц Хака произлиза от местния народ маори. Хака се танцува по боси крака, има и изключения в днешно време, но това си е заровено дълбоко в историята им.

В Южна Корея имат традиция след сватбата младоженецът да си събуе обувките и семейството на булката да налага босите му крака с риба или с въже – ние не ги разбираме тези традиции, но пък си шляпаме боси на хорото по време на сватбата, като ни заболят краката от 10-сантиметровите токчета.

В Перу, Мексико, Африка, дори и на места в САЩ забравят за затвора, наречен обувки. И педикюрът не е на мода, всички скачат боси и щастливи и не само по асфалта.

По света освен странните традиции за barefoot (босото ходене) има и много инициативи на зелени организации, които насърчават ходенето на бос крак и всеки десети човек на планетата точно в тази минута, когато четеш статията, ходи бос. А ти шляпаш с неудобни джапанки по „Витошка“? Широките пръсти са като широката душа – имаш ли нужда от въздух – събуй тези предразсъдъци!

А песента продължава…

боса по асфалта вървя си, свиркам си и нищо не търся – просто детски навик още в мен живее,

затова и ти недей така да си стискаш неудобните кецове, бъди като децата и се радвай на ходенето по асфалта..

Ходи си бос и си свиркай… нищо че не си Малдивите.