Вихрен Георгиев: „В града цари тотална липса на естетика, а хората следват средата“

People of Sofia стават на цели 10 години, а ние се срещаме със създателя на проекта Вихрен Георгиев за един наистина откровен разговор

Колкото и да е странно, Вихрен Георгиев – фотограф и създател на платформата People of Sofia, не обича да се снима.

Също така не обича да навлиза в личното пространство на хората и да ги кара да се чувстват притеснени. Той е почти невидим ловец на истории, който спечели нашите сърца още със старта на проекта си People of Sofia, в който улавя цветната мозайка от ситуации, лица, места и усещания, изграждащи тънките мембрани на града. Онези, които не можеш да докоснеш и обясниш конкретно, но които са отговорни за цялостния дух на София, за туптящото ѝ сърце, за неповторимата ѝ идентичност.

Вихрен Георгиев е нашето безспорно ноемврийско вдъхновение, а поводът да се срещнем е, че People of Sofia стана на цели 10 години,

които ще отбележат със страхотна изложба в галерия Doza на 4.12. до 13.12. Десет години, хиляди лица и един обектив. Сядаме да слушаме разказа му с интерес и го молим да не спира да снима, защото той определено е повелител на тънкото изкуство душата да се вижда първа в кадъра.

Здравей! Кажи ни как би се представил на някого, който никога не е чувал за Вихрен Георгиев?

Аз не обичам да афиширам, че снимам за People of Sofia, защото, когато хората го чуят, се променят, а на мен ми става адски неудобно. Затова бих се представил просто като Вихрен.

Кога се срещнахте с фотографията за пръв път?

Със сигурност беше още в училище – имах собствена фотолаборатория и вадех снимки на хартия.

После направих една дълга пауза, защото трябваше да работя, и когато се стабилизирах финансово, си взех една любителска „кропка“, после още една и така започнах.

Как създаде проекта People of Sofia?

Още преди това имах папка People във фейсбук и там качвах снимки на хора от София. Когато видях проекта Humans of New York обаче, един следобед си казах защо не направя People of Sofia и създадох страницата. Веднага след това започнаха протестите, аз като човек с активна гражданска позиция ходех редовно, снимах хората там, те пък започнаха да лайкват снимките и по този начин се завъртя всичко.

Кога усети, че проектът набира популярност, кога стана известен?

Страницата стана известна още два-три месеца след като стартира. Хората смятат, че съм някаква популярна личност, което е много мило и дразни самочувствието ми, но лично аз не се смятам за известен. Известността у нас е криворазбрано понятие. У нас да си известен се разбира с това да събираш лайкове и да се чувстваш на върха на света. Истината е, че известността, или това да си популярен, е отговорност и ти трябва да знаеш как да се отнасяш с нея. Затова и с People of Sofia все повече заставам зад социални каузи, които смятам за важни.

Разкажи ни за тези социални проекти – видяхме за младите майки, за хората, сменили своето поприще на работа от едно в тотално друго?

Социалната тема винаги е присъствала в страницата под една или друга форма през последните 10 години, просто може би не беше толкова ясно събрана в някаква селекция. Повечето теми са по моя идея, като първият ми личен мащабен социален проект беше по време на ковид пандемията. Тогава реших да покажа лицата на хората от малкия и средния бизнес, тези, чиито магазинчета и обекти бяха много засегнати от кризата. Тъй като и аз самият съм имал малък бизнес и знам колко им е трудно на тези хора да се издържат и да оцеляват сами – реших да ги покажа, за да им помогнем да станат поне малко популярни.

Тогава показах над 80 лица и хора, стоящи зад свои обекти. Исках хората да ги видят, ако решат да ги подкрепят и да изпитат някаква съпричастност към тях.

Друг мащабен ивент беше, когато направихме кампанията „Дари шоколад, получи снимка“. Беше на бул. „Витоша“ на 14 февруари и помолих всички влюбени да дойдат, аз да им направя снимка, а те да дарят шоколад. Беше много интересно преживяване, защото се събраха над 200 души, а дарените шоколади раздадохме на бездомни хора.

Коя е най-впечатляващата история от тези социални проекти, която е останала в съзнанието ти?

От самите проекти историите са много, но ще ти разкажа за едно момиче, което случайно снимах. Тя ме забеляза и ми се усмихна, аз я заговорих, въпреки че рядко правя това, защото не обичам да навлизам в личното пространство на хората, но тъй като тя беше много позитивна, разменихме контакти. Когато се прибрах, получих изключително мило съобщение от нея, че тя по принцип

е момиче, което има много ниско самочувствие за себе си, но това, че аз съм я забелязал и снимал, ѝ е дало много кураж и я е накарало да се усмихне. Накарало я е да повярва в себе си.

Такива неща остават в съзнанието ми и ме радват, защото са много истински и човешки. Интересна е и историята на София – момичето, което „порасна с People of Sofia“. София снимах пред 10 години за първата ми книга „Хората на София“. Нейна беше предпоследната снимка от книгата и за разлика от другите фотографии до нейната сложих снимка с лист от тетрадка, на който София беше написала собственоръчно едно послание. Сега, след 10 години, я снимахме отново и се получи много интересно.

Предстои ти изложба?

Предстои ни много голяма изложба в галерия Doza на 4.12., която ще продължи до 13.12. Тя ще бъде по повод това, че проектът става на цели 10 години.

На изложбата ще има снимки от People of Sofia, но селекцията ще бъде много нетипична и различна.

Кадрите ще представят тези 10 години по един креативен начин и вярвам, че на всички ще им е много любопитно да я видят.

Ти си човекът, който от 10 години снима хората на София, обикаля, усеща ритъма на града – промени ли се столицата за това време? Станахме ли по-цветни, по-интересни, по-европейски?

Въпреки че битува схващането, че София е станала по-красива и различна и че се е превърнала в страхотен град, аз съм на коренно различно мнение. Смятам, че в града цари тотална липса на естетика. Смятам, че София става по-грозна, по-неуредена, по-мръсна. Трафикът е ужасен, замърсяването на въздуха също. Всичко се прави бавно и неадекватно.

За съжаление хората следват средата.

В Италия например хората са обградени от естетика, там всичко е красиво и съответно и хората са щастливи, с усет към живота. У нас всичко е сиво и съответно и ние няма как да сме щастливи в тази среда.

Фотографията е…

Фотографията е моят начин да общувам с хората.

Какво да им кажем на тези хора?

Бих им казал – обичайте се, защото наистина това е в основата на всичко. Напоследък обаче бих им казал и – уважавайте се. Тоталната липса на уважение, която цари, е много лоша за нас като общество. Уважението, това е базисното ниво за общуване.

Да уважаваме хората и личното им пространство, начина им на обличане, начина им на живот, расата им и т.н. От там трябва да тръгнем, няма как да общуваме, ако не се уважаваме и не сме възпитани един с друг.

За още от същото – виж Един човек – много емоции

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.