Четири момичета във вихъра на града: Ваня, Габриела, Дарина и Лидия
Инсталацията е част и от дългосрочната визия на CityCash за трансформация на градската среда #CityCreatesArtForOurCity, а творбата на четирите млади дами може да бъде разгледана на Фестивала на светлините LUNAR
Във вихъра на града често подминаваме средата, която ни заобикаля.
Случвало ти се е след стотното минаване покрай сградата на ъгъла да забележиш онзи красив детайл, който камерата на телефона ти не успя да хване. И не защото е скапана, а защото още не са измислили лещи, които да прихващат емоцията.
Въпреки това в теб остава чувството, което няма да те подмине и следващия път, когато подминеш тези интересни прозорци.
Днес те срещаме с четири момичета, които се заемат с нелеката задача да преобразят подлеза между бул. „Васил Левски“ и ул. „Георги С. Раковски“. И то със стенопис с внушителни размери! Инициативата е част от визията на CityCash за трансформация на градската среда #CityCreatesArtForOurCity и от фестивала Lunar, който вдъхва живот на София за втора поредна година.
Чрез светлина, 3D мапинг и изкуство, организаторите ни карат да се фокусираме върху красотата, която ни заобикаля.
Ваня Славчева, Габриела Петрова, Дарина Тафраджийска и Лидия Иванова са колежки в университета и докато четеш това слагат финалните щрихи на творбата си. Стенописът ще бъде с внушителните размери от 60 метра, а облагородяването на подлеза и цялостното му предварително пребоядисване, са дело на служители на CityCash. Четирите дами ще имат 5 дни, за да разкажат историята на инсталацията „Във вихъра на града“ по стените на пространството. Говорим си с….
Какво ви липсва в градската среда, от какво искате да виждате повече, докато се разхождате из улиците на София?
Лидия: Покрай новото строителство и модерните масивни бетонени сгради, липсва много уют. Навсякъде ни заобикалят олющени фасади и сивота. Мисля, че изкуството в града допринася за връщането на топлината по улиците.
Дарина: Мисля, че трябва да обърнем повече внимание на емблематичните сгради в града си, преди да говорим за красива градска среда. Хората не знаят покрай какво минават, какво виждат, какво ги заобикаля по обичайния път към офиса или дома. София има неверятен чар, исторически и архитектурно, вместо да оставяме занемарени истински произведения на изкуството.
Ваня: Аз пък ще кажа, че трябва да подбираме изкуството, което живее по улиците на града ни. Ако премахнем онова „улично изкуство“, което представлява нищо повече от обидна дума или нескопосан таг, красотата ще има възможност да изпъкне.
Габриела: За мен в града липсваме ние, хората. Някак минаваме по пътя си, без да се виждаме. Смятам, че архитектурата се води по хората. Пространството, което обитаваме, е образувано от нас самите. Точно затова според мен най-важната част от града сме ние, неговите жители. Затова и в крайния проект за подлеза, фигурират и човеците на София.
Как стигнахте до крайния проект? Всичко, което ми казвате, ли имаше тежест при изготвянето на стенописа, и всъщност заради това ли се включихте в инициативата?
Дарина: Имахме доста различни идеи, които се опитахме да съчетаем. Първоначално имахме доста спречквания, но постепенно изчистихме ненужните елементи за по-добра визия. Всяка една искаше да изкаже това, което има нужда, но дори мястото нямаше да ни стигне. Важно за нас беше да присъстват хората, архитектурата, и най-вече чувството, което София оставя у хората. Заедно с вихъра и задръстванията.
Ваня: Поспорихме доста, наложихме се, коя повече, коя по-малко, и събрахме проекта. (смее се)
Лидия: Всъщност, беше вдъхновяващо да потърсим кои са най-магическите детайли в града, които често пропускаме да видим.
Работили ли сте заедно преди? Кое ви затрудни най-много в процеса?
Четирите – не. Най-трудно може би беше изработването на проекта и получаването на финално предложение, в което никой не дърпа само към себе си.
Имате ли конкретни места, на които непременно държахте?
Дарина: За мен такова място беше спирка „Вишнева“. Тя съчетава природата с градската среда, превърнала се е в символ на маршрутите и движението, освен това ми е много насърце.
Лидия: Аз исках да включим градските животни, които в София са навсякъде. Живяла съм на места, където няма едно куче или коте, което да погалиш или нахраниш. Стерилно е без тях, според мен придават много чар на столицата ни.
Смятате ли, че хората правят нужната разлика между уличното изкуство, което вие създавате, и безсмислените драсканици?
Габриела: Повечето хора, като чуят улично изкуство, и се сещат за онези не добри примери.
Ваня: Нашето е законно. (смее се) Според мен хората разбират изкуството до толкова, до колкото им позволява умът. Сигурна съм, че на някой стенописът няма да му хареса, защото е скъсал с гаджето си на „Вишнева“, и тя носи неприятни спомени. Възприятието е най-важно.
Дарина: Уличното изкуство има история, която се опитва да се наложи от много години. Възможността артистите да взаимстват един от друг, а хората да се разхождат из своеобразна галерия навън, заслужава повече уважение. Ние искаме да допринесем за облагородяването на градската среда, не обратното. Това може би ни различава най-много от другите.
Защо е важно да се грижим за тази среда, според вас?
Лидия: Защото на всеки би му било по-приятно да живее, заобиколен от красота. Всички се оплакваме, че е мръсно и разрушено, но това е последица от собствените ни действия. А всяка грижа има своите видими резултати.
Дарина: Дори отпечатъкът ни да остане за 2-3 години, или по-малко, е важно да предадем някаква емоция.
Къде най-често откривате вдъхновение за това, което създавате?
Ваня: То е навсякъде, стига да имаш очи да го видиш. Ежедневието ни е пълно с различни хора и случки, а емоцията, получена след всеки сблъсък с тях, може да бъде излята върху върху платно.
Лидия: За мен вдъхновението идва от връзката между хората и природата. Често в града е по-трудно да се забележи, но точно това я прави специална.
Защо хората трябва да дойдат и да видят вашата творба?
Ваня: Защото е нещо, което не се вижда всеки ден.
Габриела: Не мисля, че в България сме имали нещо подобно. Смятам, че ще е много интересно за всеки, прекарал поне малко време в столицата. Като стенопис, посветен на града, в него са изобразени ключови места и сгради, но също и персонажи, в които можем да се припознаем. А и в толкова голяма творба винаги ще можеш да откриваш детайли, пропуснати при предишното минаване.
Ваня: Има доста скрити детайли, да.
Дарина: Lunar ни предостави невероятната възможност да навлезем в този вид изкуство. 3D мапингът е технология, която потвърждава твърдението, че изкуството може да бъде изненадващо и иновативно дори днес. Всички творби по време на фестивала са напълно различни, но обединени от визуалните ефекти. Много от нас не са ставали свидетел на такива примери, но може би това отдалечаване от класическото, академично и конвенционално изкуство ще ни даде възможност да погледнем на него по един по-различен начин. Много е вълнуващо да изпробваме технологиите, които тепърва навлизат като иновации. Lunar и инициативата #CityCreatesArtForOurCity ни предостави невероятната възможност да навлезем в този вид изкуство.
Имате ли си любим елемент от стенописа?
Габриела: И на двете с Ваня може би най-любим ни е клек шопът, емблематичен за София.
Дарина: Аз си мисля, че ще разбера при изработването, все още не мога да съм сигурна.
Лидия: За мен най-любим елемент е луната. Нейната светлина винаги добавя мистика в пейзажа. Начинът, по който успяхме с вихри да съчетаем всички елементи, също много ми допада.
За финал, какви искахте да станете като пораснете, когато бяхте деца?
Ваня: Аз исках да бъда хирург.
Дарина: Актриса.
Габи: Исках да бъда дизайнер.
Лидия: Аз исках да обиколя света и да стана художник. С първата част се справих, сега се опитвам да сбъдна втората.
Творбата на четирите млади художнички можеш да видиш осветена от светлините на Lunar от 11 до 14 май. След това стенописът им ще продължи да ни напомня за красотата на малките детайли от града, които често забравяме.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
