Води си сам битките с размах
Ето няколко ситуации, в които „съжалявам, но не мога да ти помогна“ е супер.
Съжалявам, но не мога да ти помогна. Звучи кофти, нали? Никой не иска да каже това изречение, защото ще бъде възприет като недобър приятел, неблагодарник и егоист. Никой не иска да го чуе, защото ще се усети като удавник без изгледи за спасение. Но ако хората бяха по-искрени и смели в отношенията си, щяха да си направят голяма услуга. Ето няколко ситуации, в които „съжалявам, но не мога да ти помогна“ е супер.
Съжалявам, но не знам как да намериш призванието си, аз също не знам къде се е скрило моето и дали ще го разпозная, дори да ми маха настойчиво. Мога да те изслушам, докато се жалваш, но нямам какво да ти кажа по въпроса, няма вълшебен отговор, който да ти намажа на филийка и да ти дам в устата да си хапнеш сладко. Истината е, че на принципа проба-грешка ще разбереш. Ако ти, който се познаваш най-добре от всички хора на света, не си сигурен коя е работата на живота ти, как очакваш външен човек да ти разреши дилемите? Съжалявам, но не мога да ти помогна.
Не мога да ти помогна и в дилемата дали да останеш с този човек, дали да имаш деца от него, или веднага да му биеш шута. Дали ти е време малко да функционираш сама. Да спиш всяка седмица с нов човек.
Нищичко не мога да ти кажа, не виждам в бъдещето, нямам архиви от миналото ти и съдейки по обърканите размисли в настоящето, не бих рискувала да ти давам акъл.
Не знам дали ти е рано за брак и дали ти е късно за раждане. Не знам дали няма по-подходящ зад ъгъла, дали ще ти изневери, и Бегбеде дори не знае колко години трае точно любовта. Сори.
Съжалявам, но не знам защо генерално се чувстваш кофти, въпреки че имаш страхотна работа и хубава връзка, нормално семейство, покрив и прилични финанси. Не знам откъде идва тази меланхолия, как успява да се наслои и да стане естествена част от теб. Това генерално неудовлетворение е личната ти борба, която няма как да бъде водена от друг. Битките ни са само наши битки – не върви да си занесеш битката при битката на другия и да го помолиш да поеме политическата отговорност. Съжалявам, но не мога да се бия вместо теб, докато си на педикюр. Не мога и да ти позволя да зависиш толкова от мен, че да не разчиташ първо на себе си.
Ако се чудиш към кого се обръщам, не е само към теб, към мен също. Защото всеки от нас е склонен, когато се умори психически, да развее бялото знаме, да ореве света и да повтаря като развалена грамофонна плоча едно и също. Някога чувал ли си това да е довело до положителни резултати? В момента, в който разговорите с близките започнат да звучат на рипийт, разбираш, че много си забил и достатъчно време си изгубил в дъвчене на изстиналата вечеря.
Съжалявам, но трябва да си помогнеш. Всички сме еднакво уплашени от въпросителните, затова действай и направи животът си една голяма удивителна.
редакторите
