Нещата от живота

Изпратихме един мъж с чувство за хумор да го изгледа предпремиерно и ... абе, чети надолу.

Предлагам ви една игра. Много е проста. Представете си, че сте изяли най-лютата чушка на света. И след нея изпиете чаша топло мляко. После половин шоколад. Една бира с вкус на грейпфрут. Малко баница с праз. Няколко фалафела с чеснов сос от „Мимас“. Палачинка с кисело зеле. После разтопен бананов сладолед. 2 мерителни чашки омекотител за пране. Консерва риба тон. Грозде. Айрян. 2 текили. Извара. И пържени яйца със захар. Така. А сега си представете, че след всичко това излезете навън и направите 7 цигански колела.

     

И дори в този случай няма да успеете да повърнете нещо доближаващо се до 50 нюанса ОСВОБОДЕНИ. Оттук нататък ще пиша ОСВОБОДЕНИ с главни букви, за да се задейства мантрата на освобождаването ни от този филм.

Но стига хейт и празни приказки. Ето ме и мен пред киносалона, с кутия от нещо, наречено Начос, което има вид на някакъв веган чипс и вкус на пресолен ламинат. Ето ги и влюбените двойки с тръпнещ поглед, идващи на талази до касата и изчезващи някъде в мрака, като 15-те ми лева за билет (понеже нямам търпение да гледам този шедьовър и съм тук на предпремиерата).

Сядам на последния ред на претъпкания киносалон и вътрешно се моля след толкова заявки за сексуални сцени до мен да не се настани националният отбор по онаниране.

Ще започна с кратък преговор на предните филми, защото, подобно на изпит или на случайно интервю от репортер на неизвестна телевизия в подлеза на Плиска, мозъкът желае да потисне травматичния шок и е твърде вероятно да не си спомняте сюжета, колкото и бегъл да е той, в първите 2 филма. Главната героиня – Анастейжа Стийл, след необичайно емоционална връзка с мултимилионера Крисчън Грей, който има стая за камшици, белезници и разни други садо-мазо пособия, все пак решава да го напусне, защото не може да понесе факта, че я е плеснал 6 пъти по задника, което за нея явно е някакъв абсолютен връх на сексуалното насилие. Повече сексуално насилие има в Съдебен спор по Нова телевизия. Но да оставим нещата така. (цялото ревю на първата част може да прочетете тук. Странният (да го наречем) роман на Е. Л. Джеймс е последван от още по-странна филмова адаптация. Иначе интересната сексуална тема потъва в мътните дълбини на емоционалната неадекватност, където главните герои се държат ту като бунтуващи се, ту като апатични тийнейджъри.

От една страна имаме Анастейжа – добре образована жена, на която всяка феминистка би ударила шамар. Жена без никакво мнение или отношение, без харизма (ако не броим хапането на долната устна), която от време на време показва някакви признаци на живот, но бързо се връща към предназначението си на сексуален обект, който понякога успява да формулира нещо като мнение само за да се изплюе после върху него, съгласявайки се с всичко. Касандра, Есмералда, Малката булка и Мегз имат повече характер и решителност, отколкото г-жа Грей. От друга страна имаме Крисчън Грей (като се появи в кадър, тийнейджърките и жените на средна възраст в киносалона изпадат в екстаз), който твърди, че е садист в секса, защото желае да накаже биологичната си майка, която го изоставя и умира от свръхдоза, а всъщност не е нищо повече от разглезено хлапе с пари. Продължението „Петдесет нюанса по-тъмно” не е жанр, той е наджанрово ниво. Половин час е комедия, половин час е порно филм, който може да се прожектира по БНТ в следобедните часове в неделя, малко е трилър, малко е мистерия  (мистериозната жена от миналото се оказва Ким Бейсинджър, чиято мистерия се състои в това, че от толкова ботокс не знаеш каква емоция изразява лицето ѝ), и накрая е пародия на самия себе си. (Цялото ревю на втората част може да прочетете тук.

Но да се върнем отново на третата част. Трейлърите звучаха гръмко.

„Още по-агресивен” – казаха.
„Още по-перверзен” – казаха.
„Още повече трилър” – казаха.

Не. Не. И пак не. Ако предните 2 части изглеждаха като Фейсбук статус на Котаракът Румен, то третата част сякаш Румен я е написал след скок от 9-ия етаж под силно влияние на валериан.

Като човек, гледал първите 2 филма, естествено, въобще и не бях изненадан, понеже е все едно да се изненадам, че в контейнер, на който с големи букви пише БОКЛУК, има боклук. И все пак убеден съм, че в контейнера може да се намери нещо хубаво. Филмът започва сериозно. Сватба, пръстени, лимузини, клетви за вечна обич, самолети, меден месец…  После нещата си идват на мястото – той я третира като собственост, тя е харизматична като Люба Кулезич на аспирин, а химията между тях е около 10 под нулата.

И все пак има някои промени, Анастейжа приема фамилията на мъжа си, но започва да се бори за излизане от сянката му, макар че Крисчън се води от разбирането, че мястото на жената е вкъщи и мрази тя да излиза без негово знание повече, отколкото служител на Български пощи мрази Алиекспрес.

Споровете помежду им пък завършват с неин сведен поглед и негово „добро момиче“, сякаш си е взел куче, а не съпруга. 

Донякъде разбирам цялата ситуация, как да водиш нормален живот в техния стерилен свят? Няма я майка ѝ да идва на гости и да вика, че е оставила всичко, за да дойде да ви види. Няма го баща ѝ да те заплашва с побой, ако ѝ разбиеш сърцето. Колата пали от раз, няма какво сутрин да те извади от такт. Хладилникът постоянно е пълен, да се чуди човек защо, когато постоянно поръчваш храна или вечеряш по ресторанти. Приятелките ѝ те мислят за най-добрия човек на света, защото караш ауди, имаш охрана и неизвестно количество къщи из целия свят. Как после да очакваш неизвестност и драма. Затова от нищото се появява бившият шеф на Анастейжа, който прави опити да я похити, но така и не успява. Тук беше и единият от любимите ми моменти в третата част. Когато охранителите го залавят, но нямат белезници да го вържат и Анастейжа казва „ние имаме”. Малко се разсмях, ама по-скоро защото някой ми изпрати смешна картинка във Viber точно тогава.

Само да не вземете да се объркате, че филмът е трилър. Най-напрегнатите моменти през почти двата часа бяха, когато кутията ми с начос се заклещи между седалките и когато звъннаха на Анастейжа с ултиматум до 2 часа да събере $5 млн., а тя, без да каже на никого, занесе парите, доказвайки, че не само старите хора могат да се вържат на „Ало измамник”. Даже докато трае филмът, успях да направя списък на някои по-драматични и заплетени неща от 50 нюанса ОСВОБОДЕНИ, като например който и да е епизод на София ден и нощ, пасианс, песента „Антилопа” на Тита, мляко с канела, средно ниво судоку и доста други неща.

Накрая стигаме и до секс сцените. Анастейжа продължава да е като уплашена катерица, макар че трети филм уж постоянно правят секс, а им е като за пръв път. Абе питай я, човече, как се казва, да видиш дали е в съзнание. Ама не, той я пита „Обичаш ли ме?”, за да вкара някаква нежност и романтика, нищо че я е вързал като за тибетски жречески ритуал. В същото време, нейната бяла кожа и незаинтересованост правят главния герой да прилича повече на човек, който маринова пиле. „Мръсните“ им разговори пък се свеждат до „какво искаш, Анастейжа” и „искам те целия”, което не е точно kinky talk, а по-скоро припев на някоя чалга песен.

Равносметката – след близо 2 часа гледане с недоумение имах усещането, че съм гледал 4 филма. Имаше всичко – цици, гъз, калпава актьорска игра, сватба, къщи, екскурзии, травми от детството, стреляне с револвер и разбира се…  хепиенд. Какво повече да искаш от филм, който е толкова тъп, че чак е добър. Определено ще ми липсва поредицата. А сега отивам да се изкъпя със студена вода, за да се освестя малко.

Ако нюансите сиво ти идват в повече, виж сериалите, с които да разнообразиш този месец.