Нещата от живота

Промото на новият ѝ албум ще взриви сцената

снимки: Стиляна Иванова, Night Shift Studio

Не съм сигурна дали има нужда от представяне. Не съм сигурна и откъде да започна, говорейки за пламенната, талантлива и шумна Прея, от чиито очи грее слънце. Срещаме се във ветровит септемврийски следобед, за да си говорим за вълнуващите начинания, вдъхновението, продуктивността и новия албум. Очакваме с трепет 25 септември, когато ще е представянето му в любимия бар „Петък“, където ще се радваме да видим и теб. Чети надолу, ако ти е любопитно

какво е енергията за Прея, каква е посоката, която е поела с албума, и кои са нещата, без които не може.

В какво настроение те заварваме? Как се чувстваш?

Много съм щастлива, супер се чувствам. Изморена съм много и леко неориентирана просто защото в момента се случват много неща накуп. Но пък всичките хубави, така че – благодарна в крайна сметка.

Вземали сме ти интервю, преди да издадеш дебютния си албум. Какво се е променило оттогава? В теб и около теб… в света е ясно.

Да. От една страна си мисля, че не се е променило много, а и промяна говори за нещо, което вече не е каквото е било преди. Аз бих го нарекла ъпгрейд. Защото е същото, просто по-готино. Така си го представям, да – мисля, че просто продължавам промяната, която започна. Всъщност преживях една много сериозна промяна преди първия албум и това ме стимулира много да започна да се самопродуцирам, да го създам оня албум тогава много набързо и да го пусна просто защото много време го държах в себе си.

Защото имаше нужда да го извадиш от себе си?

Имах нужда, много. И просто тази, тогавашната промяна, продължава. Станала съм по-организирана, може би не достатъчно, просто повече от тогава. И може би малко по-уверена във възможностите си и познанията си, защото тогава за първи път бях събрала смелост и въобще се бях убедила себе си, че мога да се справя с това начинание да съм самостоятелен артист.

Не бях много сигурна, сега вече съм.

Ти спомена, а и всички знаем с колко много неща се занимаваш. Кое в момента ти е най–вълнуващо?

Всичките са ми вълнуващи по един или друг начин. Първото нещо, за което си мисля, като стана… не мога да сведа до едно нещо, но винаги е свързано с това да бъда артист, който комуникира някаква конкретна концепция относно себе си. Един ден трябва да стана да си говоря с дизайнера. Други ден се събуждам и си казвам: „Трябва да стана и ей сега веднага да… (хайде, в момента парчетата са готови, но в момент, в който не са готови) да стана и да довърша това парче“. Или да стана и да се обадя на еди-кой си, за да работим по това парче. Или да стана и… не знам – и да напиша нова песен за еди-кого си.

И тази цел те движи?

Да, това е нещо, което ме кара да се събудя, когато нямам аларма.

Напоследък това е все по-често, за което много се радвам. Тоест, имам аларма, но тя е само защото така искам. Не е задължителна.

Опитвам се така да си подредя ангажиментите, че да започват след 10. И до 10 се опитвам да направя всичко, което ми идва отвътре – задълженията и нещата, които изискват повече вдъхновение. Които много често са екселски таблици. Не си представяй, че ставам и почвам да рисувам, ха-ха-ха, но просто като знам, че тая екселска таблица е за нещо супер вълнуващо, ми е много яко да се занимавам с нея и не виждам числа, а това, към което ме води.

Говорихме си за последната година. Как ти се отрази на вдъхновението, на продуктивността?

2020-а? Ами, създадох албума. EP-то де, айде – малко прекалявам с албума, че е само 7 песни. На мен лично ми повлия супер. Имам много приятели артисти, на които не им повлия добре, но мисля, че това си беше до нагласа. Даже признавам, че този хардкор локдаун, тримесечният, за мен беше чудесен период.

Имах нужда от това. Имаше го и момента, в който нямахме никаква представа кога пак ще имаме работа, съответно не можехме да планираме нищо. Но на мен ми повлия супер успокояващо. За първи път аз, а и не само аз, но и всички около мен просто спряхме – и то за толкова дълъг период. И аз се чувствах като дете, в най-хубавия смисъл.

Тогава за първи път си обясних защо си мислим, че като сме възрастни, въображението ни по някакъв начин закърнява или нещо такова, ние просто нямаме време за въображение.

Всички успешни творци, откриватели, учени, казват, че най-добрите им идеи идват в покой. Пък ние нямаме покой през другото време, а миналата година ни бяха подарени три месеца покой. На мен ми се отрази чудесно. Правих си ретроспекция много назад във времето. Кроих планове занапред, творих… с моя приятел учехме история и наваксвахме някакви знания, изгубени от детството. Дойде времето на каквото съм отлагала с дни, месеци, години.

А в момента в какво влагаш най–много енергия?

Пак в тези неща, които са ми най-интересни, което е супер. Сега осъзнавам, че съм супер късметлия, като ти го казвам това. Че имам възможност по-голямата част от енергията си да я вкарвам в личния си проект, в Preyah, в албума, във всички проекти, които сме захванали с моите колеги, свързани с това. Няколко неща са покрай албума – самото му създаване, разпространението му, снимахме видео за един от синглите, много яка колаборация, ще го пуснем в седмицата след албума. Освен това в албума има парчета на български и на английски – правим две стратегии, една за България, една за чужбина. И имам само един човек, който ми помага за всичко това. Злати, (shoutout за нея) – златното момиче.

Браво, Злати! Чухме вече две парчета – „Пожар“ и On The Line. Това ли е посоката, която да очакваме?

Да, аз умишлено пуснах тези две парчета, за да могат да загатнат на слушателите какво да очакват.

И в същото време вярвам, че ще ги изненадам супер много.

Има еклектика – в най-хубавия смисъл, не е самоцелна. Всичко си има умисъл.

До промото остава много малко. Какво си ни подготвила? Какво да очакваме от самото събитие?

Имахме щастието да изсвирим предпремиерно парчетата от албума и звучат брутално на живо, направили сме много яки аранжименти за лайв, различни от тези в албума.Ще има и готин стейдж дизайн от Жоро Пеев, който е и криейтив директор на обложката и на диска, и на книжката. Вътре има много интересни неща и създаде много яка концепция, като изобрази всичките седем песни като седемте чакри. Визуално изглежда жестоко и ще го пренесем и на сцената.

Събитието със сигурност не трябва да се изпуска. Как избра името и какво е енергията за теб?

Името си дойде само, осъзнавам, че е леко банално, но в същото време, когато хората чуят албума, ще разберат точно какво съм имала предвид. Energy е една от песните и до голяма степен обобщава целия този ретроспективен период по време на първия локдаун.

За мен енергията е движещата сила на всичко, аз супер много ѝ се отдавам и се опитвам да боравя с нея, да я управлявам, доколкото е възможно.

И съм голям фен на манифестирането, на law of attraction, много вярвам, че мислите ни се материализират в света, и затова много внимавам за какво си мисля. Понякога целенасочено си мисля за нещата, които искам да дойдат при мен, и почти винаги съм имала супер, супер конкретни резултати с това. Та, песента Energy конкретно разказва най-вече за това – за силата на манифестирането.

Откъде черпиш вдъхновение? Кое е нещото, към което се обръщаш, когато не знаеш накъде да тръгнеш?

Случвало ми се е много пъти, обаче хубавото е, че след това пробуждане, за което ти говорех в началото, преди първия ми албум, за щастие не съм излизала от креативния флоу. Точно преди това пък си бях в съвсем истинска си дупка. И как излязох… Тогава излязох, като си дадох време наистина много внимателно да си планирам следващите стъпки, пак си направих ретроспекция, пак си направих план за бъдещето и просто реших, че ще го следвам безусловно. Настроих се, примирих се с факта, че понякога няма да ми се получава, и си казах,че това няма да ми даде да се откажа, и през цялото време наистина си визуализирам и гледам да си спомням крайната цел. Но още по-практически съвет от „мисли си за това, което искаш, и не се отказвай“ – писателите, като изпаднат във writer’s block, просто сядат и пишат. И това е, прилагала съм го и аз, ако може да се каже, че и аз се занимавам с нещо подобно.

Не очакваш всеки път да е шедьовър, даже напротив. Примиряваш се, че е едно на пет, в хубавия случай ще мине. Обаче просто сядаш и пишеш, все нещо ще излезе. Не чакаш да ти дойде музата, защото наистина апетитът идва с яденето.

Много хубаво го каза! Кои са трите неща, без които не можеш?

Без… близките ми хора, макар че на битово ниво мога много добре да си прекарвам със себе си. Генерално знам обаче, че всичко хубаво, което ми се случва в живота, е подплатено от тяхното присъствие. Така че без близките ми хора, без музиката – очевидно; и без… вкус и обоняние, защото разбрах какво е да живееш без тях и не искам!

А кои са трите неща, без които би искала да ти минава ежедневието?

Уууу… без стрес. Без фини прахови частици, ха-ха-ха, и това е. Всичко друго допускам.

Коя е музиката, която те кара най–много да се вълнуваш? Тебе, къдриците, тялото – всичко!

Ами аз… аз слушам супер мега разнообразна музика, така че не мога да отговоря конкретно на тоя въпрос. И понякога много неочаквани за мен песни ме карат да се чувствам така.

Кое е нещото, което обичаш най–много в себе си? Ако трябва да е едно?

Хммм… дупето – ха-ха-ха, шегувам се! Най-много… хммм, може би креативното мислене. Способността ми за решаване на проблеми, така да го наречем. Мисля, че това ми помага във всеки един аспект на живота ми. Способността и желанието!

Кое ти е най–любимото място в София за вкусна храна и атмосфера?

Имам няколко такива. В София има много приятни места, в които да си прекараш времето. Mediterraneo ми е супер любимо, Spaghetti Kitchen е много приятно с градинката, в Kick’s винаги има много приятни хора, готини коктейли – като казах коктейли, Sputnik също.

Изпреварваш следващия въпрос – а за парти?

За парти… Аз малко работя, парти.

Но в събота, на 25-и, любимото ми място за парти е бар „Петък“!

В събота в „Петък“?

Много е объркващо, но да – събота в „Петък“!

Кога се чувстваш най–балансирана, най себе си?

Учудващото е, че сега е такъв период. Бях тръгнала да ти казвам, че е, когато съм си отпочинала, обаче сега не съм си отпочинала, и в същото време се чувствам супер в хармония със себе си, защото всеки ден се занимавам с нещата, които обичам! В момента графикът ми е натрупан с много приятни неща, които ме удовлетворяват. А и винаги около издаването на албум се чувствам много себе си. Ще видим след това, ха-ха-ха.

Ако трябва да се опишеш с три думи, кои биха били те?

Противоречива, за да може всичко след това да не го приемате супер сериозно. Позитивна. И напоследък – продуктивна. Трите П-та.

И Прея!

И Прея, йеа!

Търсиш още глас и енергия? Прочети разговора ни с Ража от Dead Man’s Hat

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.