Sofia Independent Film Festival

Подбрахме личните си фаворити сред заглавията, които предлага фестивалът за американско независимо кино

0 коментара Сподели:

Sofia Independent Film Festival за четвърти път е стъпка в страни от комерсиалното американско кино. Фестивалът на независимите филми в София е едно от най-приятните неща, с които да ангажирате мозъка си през настоящата седмица. Ние от своя страна се впечатлихме от няколко заглавия, от които искаме да попием я мъдрост, я музика, я нещо, с което да ни изненадат.

Със своите над 40 заглавия фестивалната програма предлага игрално, документално и късометражно кино, като последното е селекция от номиринани за Оскар заглавия. В личния ни топ 5 влизат някои от най-провокативните премиери, които разбуниха духовете във Венеция, Кан и Ротердам.

НЕБРАСКА

Новият филм на Александър Пейн е лента, която трогва. В центъра на сюжета са непринудените семейни отношения, връзката между роднините (често лишена от каквото и да е, което надгражда споделените гени) и липсата на такава. Симпатичен старец, един от онези, които безрезервно вярват в доброто у хората, тръгва по пътя от Монтана до Небраска, защото е сигурен, че в крайната точка го чакат милион долара. Житейската рутина е нарушена дори за кратко от чистата наивност на човек със задълбочаваща се деменция. И слава богу, има кой да го последва в това пътуване наникъде. Александър Пейн оставя лентата в черно-бяло, защото тук яркият цвят идва от характерите, особено този, зад който стои Брус Дърн.

"Небраска" гледай на 28.10 (Дом на киното, 21:00 часа) и 30.10 (Одеон 18:30 часа)

САМО БОГ ПРОЩАВА

Никълъс Уайндинг Рефн обикнахме още с Drive. Със "Само Бог прощава" режисьорът отново хвърля ръкавицата към кино критиците. Лента, на места брутална, в която главната роля е поверена отново на Раян Гослинг (двамата се превръщат в един от най-приятните тимове режисьор-актьор). Джулиан е един от двамата братя, които ръководят операция по пренасяне на наркотици в Банкок. След убийството на по-големия – Били, майката Джена пристига в града жадна за мъст и кръвопролития. Оцветен в червено, филмът е много повече от игра на престъпление и наказание. Насилието е висша форма на комуникация, която заменя излишните приказки. Според Chicago Sun-Times в тази лента има по малко от Кубрик, Тарантино, Линч и Леоне.

"Само Бог прощава" гледай на 30.10 (Cinema City, 19:00) и 01.11 (Одеон, 20:30)

ДУМИТЕ

Въпреки че е категоризиран като романтична драма, тук сюжетният акцент не пада върху връзката между мъж и жена, а по-скоро върху тази между човека и думите. Героят на Брадли Купър е амбициозен писател с всички плюсове и минуси, които произтичат от подобно определение – емоционален, eксцентричен, имащ нужда от постоянна подкрепа и типичен егоист, за когото „книгата“ е най-важното. Съдбата му поднася на тепсия (добре, не тепсия, а кожена чанта) това, за което винаги е мечтал – гениален роман. Има само една уловка – не го е написал той. Историята се процежда през идеята за решенията, които вземаме, без да съзнаваме техните последици. Емоционалната борба на Рори, героят на Купър, започва, а не свършва с тази кражба. Борбата е не толкова с истинския й автор, колкото със усещането за безпомощност, когато колелото се завърта и нищо вече не е и не може да бъде същото.

"Думите" гледай на 01.11 (Дом на киното, 18:30), 02.11 (Одеон, 20:30) и 03.11 (Евро Снима, 18:00)

ИСТИНСКИЯТ ЛЮИН ДЕЙВИС

Една от приятните изненади на So Independent е, че новият филм на братята Коен има своята българска премиера още преди щатската си такава. Този път Итън и Джоел разказват за млад певец, който се опитва да пробие в началото на 60-те години на сцената в Ню Йорк. Цялата идея се върти около вглеждането в характера на един мъж, който не успява да надвие собствените си недостатъци, които го спъват на всяка крачка към така търсения от него успех. Типичното за братята Коен усещане идва от разходката из нощните клубове на Гринуич Вилидж, която е идеалният фон на вътрешната борба на този човек, който сякаш не е попаднал на правилното място или в правилната кожа. Убедителна симулация на биографична драма.

"Истинският Люис Дейвис" гледай на 31.10 (Люмиер, 20:30)

STOP MAKING SENSE

Лентата е определяна като един от най-значимите музикални филми за последните 20 години. Джонатан Деми прави премиерата на този свой първи си опит за пълнометражен документален филм през 1984 година. На фокус са Talking Heads, ню уейв/поп рок група. Pantages Theater в Холивуд е теренът на тези снимки, а емоционалният заряд е това, което реално ще те прикове към стола за 88 минути. Дори и да не си сред феновете на бандата, този филм е еталон за музикална история, която гарантирано ще те накара в последствие да наместиш някое и друго парче в плеъра си.

Stop making sense гледай на 29.10 (Sofia Live Club, 19:30, вход свободен)

В този ред на мисли виж и селекцията на Тео Чепилов с десетте задължителни музикални филми, които трябва да гледаш.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *