Градска зимна приказка

Не е ли това, което чакахме цяла година

Дойде това време от годината – празничното. Един самотен отрязък от време, който свети повече от всички други. Цяла една година и кулминацията ѝ е в един месечен отрязък, в който се раздават подаръци, консумира се безсрамно количество храна, правят се планове и се споделя време. Разменят се очаквания под всякаква форма.

Да си обитател на градските пространства в това магическо време може да е нож с две остриета.

От една страна е вълшебната украса на улиците ни, която невинаги ни радва, понякога я наричаме кичозна, но я обикваме с посланието, което носи. Всяка година с поставянето на първите празнични лампички освен града се озарява и нещо много интимно в нас. Малко са хората, които могат да запазят цинизма си пред гледката на зимната приказка до ЦУМ, неизброимо много лампички светят в синхрон за радост на софиянеца, който намира време, за да сподели гледката в инстаграм.

После грейва коледната елха пред НДК и всичко става малко по-хубаво.

Да обитаваш градските пространства по коледно време не е като да се намираш в Зимна приказка от онези, за които празничните песнички и приказки разказват. И все пак обичаш да си тананикаш Jingle Bells, докато чакаш трамвая, а белите снежинки срещат мръсния паваж и умират мигом.

Да обитаваш градските пространства по празниците се свързва и с мъничко тъга. Една почти неописуема мъка, която знаеш откъде идва и все пак не можеш да я побереш в думи.

Не е ли винаги така? Най-силните чувства са тези, за които намираш най-малко обяснения. Чувстваш се неясно забързан и мъничко самотен. А по Коледа никой не бива да е сам. Това е толкова вярно, колкото и максимата, че на Коледа се случват чудеса. Като няколко бездомни снежинки на Бъдни вечер, които идват, за да се подслонят точно на твоя перваз.

Да се наслаждаваш на снега в градска обстановка е почти невъзможно. Той често изчезва по подметките на гражданите, но когато вали, се чува един приятен звук от падащи снежни чудеса върху есенните листа. Идеалният преход между сезоните, който не е задължително желан, но е неизбежен и необходим.

А снегът в града е толкова важен.

Не е същото като да си в планината, да газиш преспите или да се готвиш за легендарното спускане от самия връх на ски пистата, но носи особено чувство за топлина и носталгия по времето, когато имаше повече празни пространства, за да правим снежни човеци и да се замеряме със студени топки щастие.

Снегът в града е нещото, което истински създава усещането за Коледа, макар и често да е твърде недостатъчен.

Има нещо романтично в избелелите покриви и первази, които не се виждат от сняг. Идеално скупчване на уникални снежни чудеса, които са толкова различни, колкото сме и ние, хората. Колкото са нашите желания и планове за новата година.

Коледа дойде и нямаше повече време за отлагане. Цветни пликове надежда се настаниха под елхите в празничните ни домове.

Предвид колко много неща в живота си опитваме да контролираме, Коледа не подлежи на планиране. Тя не е изречение в тефтера ти, което да отметнеш с лека ръка, тя изисква присъствие във всеки момент от всеки ден.

Коледа дойде и нямаше повече очаквания. Нямаше повече и фирмени партита с много алкохол и оскъдно количество храна. Нямаше вече бързане за подаръци в последните минути, нямаше пари за харчене, моловете опустяха, улиците още повече, защото всички предпочитаме да се сгушим близо до елхата и до топлите сърца на близките си.

Преди си мислех, че най-тъжните хора на Коледа са тези, които на самия празник са се оказали в градския транспорт.

Но те не са тъжни, а са хора, отиващи някъде. Не сме ли най-щастливи, когато имаме цел и вървим към нея? Когато в края на пътя ни сме очаквани от голямата усмивка от топла прегръдка на човек, който владее сърцето ни, дори и невинаги да го знае? Истински тъжните хора на Коледа са тези, които са си въобразили, че са такива, че са сами… Истински тъжните хора на Коледа са тези, които не са намерили време в ежедневието си да се порадват на светлинките, да закачат някоя играчка на елхата, да подарят подарък на близък, да преброят снежинките, падащи от небето, и да осъзнаят, че истинската Зимна градска приказка предстои. И тя може да е много красива дори и след като празничните светлинки угаснат.

Ето още няколко зимни разсъждения.

Знаеш ли кои са признаците, че Коледа наближава?

Последвай ни в инстаграм, за да научи още неща за зимната приказка