Нещата от живота

Беше друго. Стаята не беше същата.

Свещите, които толкова наивно бях разпръснала навсякъде, приличаха на светулки, лаптопът, от който се въртяха дванадесетте диска на Hotel Costes, ни се виждаше като грамофон, а двете огромни бутилки минерална вода на бюрото – като боядисани в синьо розови храсти. Толкова бях повярвала на тези миражи, че реших, че дори аз съм част от тях. И когато малко по малко розите започнаха да се размиват в прозрачната течност, светулките започнаха да миришат на изгорял восък, а на грамофона се появи надпис Windows, аз реших, че също трябва да се върна от матрицата.

Той ме гледаше изумен, като че ли ме чакаше да се усетя какво правя, преди да избухне в смях. Беше изключително мил, помогна от пълен идиот да се почувствам като полу. Затова обичам умните мъже. Понякога компенсират тоталната ти загуба на разсъдък и слава богу си дават сметка, че е временна. 

Това не е филм на Кубрик. Няма ги дългите крака на Никол Кидман и объркания поглед на Том Круз. Маските с дантелени шарки, големи носове и малки кисели устички не работят. Но ние продължаваме упорито да затягаме ластиците им, при това вече тогава, когато няма какво и защо да крием един от друг. Заедно сте. Голи сте. 

Парфюмите ви са смесени. Въздухът в стаята вече е дишан няколко пъти. Големите му черни очи са толкова дълбоко в теб, колкото той самият е бил преди малко.

 Мислиш ли, че капките пот, които още се стичат по телата ви, че пръстите, с които сте се докосвали допреди малко, че начинът, по който сте сваляли дрехите си, че звуците, които сте издавали в удоволствието си, не са ви издали вече?

Доминото с перца и пайетите, което си свикнала да носиш на улицата, тук не може да те направи принцеса. Няма нужда да се опитваш да пробутваш версии, на които дори ти трябва да положиш усилия, за да повярваш. Позволи си да се изненадаш. Позволи да откриеш нещата, които ти доставят удоволствие. Да виждаш как се променяш, така както искаш да се променяш, а не както го налагат отстрани. Защото всеки път, когато легнете един до друг, все още дишайки тежко, вие сте различни. Различни от тези двама души, които преди половин час хвърляха дрехите си във всички краища на стаята. Различни от тези, които снощи отново дишаха тежко. И различни от тези, които утре ще го направят пак.  

Позволи тъмнината, която по принцип те ужасява, сега да ти даде смелост. Голотата, от която се срамуваш, сега да ти вдъхне увереност. Затвори широко очи за една секунда и това е секундата, в която перцата и пайетите изчезват. Защото можеш да излъжеш всеки, докато пиете кафе, вечеряте или ядете захарен памук в парка, но тук сте точно такива, каквито сте. Такива, каквито най-добрите ви приятели не ви познават. Такива, каквито дори вие не се познавате напълно, но знаете, че ви е хубаво. Защото е ново. Защото е непознато. Защото е интересно. Защото само тогава наистина можете да получите това, което искате. Защото сте вие. Има цяло едно ново измерение в теб, което те чака да го отключиш. Един малък свят, в който световната икономическа криза и глобалното затопляне нямат абсолютно никакво значение. Променяй този измислен свят. Прави го такъв, какъвто те възбужда. Превръщай свещите в светулки, лаптопите – в грамофони, и бутилките вода – в рози, но запази себе си. Защото това е твоето място. Мястото, където маските падат заедно с дрехите. Мястото, в което можеш да изкрещиш с всичка сила и никой няма да те погледне накриво.

И когато започнеш да опознаваш човека, който си на това място, ще разбереш колко по-истински е той. Ще започнеш да го харесваш все повече и повече. И колкото по-често го пускаш на свобода, толкова по-малка е вероятността да го изгубиш напълно. А изгубиш ли го, губиш себе си. На сутринта на нощното шкафче отново ще чакат твоите любими перца и пайети. Ще чакат да те скрият от света. Но ти няма да спреш да гледаш часовника на белия заек, бързайки да се върнеш обратно при опиума на гъсеницата и твоя луд шапкар. Обратно в твоя свят на чудесата, който вече ти се вижда много по-истински от онзи навън.