in orbit
Внушителна инсталация, която позволява на посетителите си да ходят във въздуха
Скулпторът и архитект Томас Сарацено, известен с художествените си експерименти с различни инсталации, отново успя да създаде нещо наистина впечатляващо и необичайно. Новият му проект се нарича “in orbit” и се издига на цели 25 метра в сградата на бившия парламент, сега част от Музея на Изкуствата Нордрейн-Вестфален в Дюселдорф, Германия. Конструкцията представлява стоманени мрежи, които са опънати под стъкления купол на К21, както наричат накратко старинната сграда, построена през 1880.
Статиката на мрежите, свързани помежду си с шест големи сфери, пълни с въздух, позволява на посетителите на музея да се разхождат върху трите нива на инсталацията, а прозрачността ѝ създава усещането за ходене във въздуха.
“in orbit” силно напомня на облаци, а когато се намираш на най-високото ѝ ниво, посетителите на музея долу могат да те сбъркат с някоя звезда на небосклона.
Ако има повече от един човек на конструкцията, нивата се разместват и променят позицията си в зависимост от движенията и броя на хората. Така, ако посетителите координират движенията си, могат да се придвижват в мрежата като паяк в паяжината си.
Самият Сарацено говори за нова хибридна форма на комуникацията. По неговите думи, „за да се опише произведението, трябва да се опишат хората, които го използват, и техните емоции“. С “in orbit” той изследва реакциите на хората – дали са готови да превъзмогнат страховете си, или искат само да наблюдават от дистанция.
На Сарацено са му били нужни три години, за да завърши инсталацията, като за целта се е консултирал с инжинери, архитекти и биолози. Той твърди, че това е най-сложният проект, с който се е заемал досега. Въпреки че произведението му изглежда леко, само металните мрежи тежат над три тона, а най-голямата сфера е 300кг. Основната си идея Сарацено е заимствал от природата – изследвайки с години паяжини, той прилага наученото за красотата, функционалността и силата им върху своя проект.
Всяка една от неговите инсталации е част от големия проект на Сарацено “Air-Port-City“ – визията му за висящ град на бъдещето. Посланието, криещо се зад интересните конструкции е да изрази недоволството си от заобикалящия ни свят и как той все повече се разрушава под драстичния растеж на населението и увеличаващите се екологични проблеми.