Tosca
Малко преди участието на бандата в столичния Sofia Live club, момчетата споделиха за началото на кариерата си, колко е важно да имаш музикално образование и кой е шоколадовият Елвис
Tosca са едни от основоположниците на днешната down бийт музика. Почти 20 години те експериментират с нова техника и old school инструменти, а повече от шест студийни албума и над 15 сингъла са доказателство за това, че иновативното мислене не остава незабелязано. На 21 ноември ще можеш и сам да станеш свидетел на уникалното им съчетаване на различни музикални елементи, когато виенското електронно дуо ще зарадва тълпата в Sofia Live Club с първото си участие в България.
Новият ви албум се казва „Odeon”, вие сте се кръстили Tosca. Имат ли операта и театърът някакво специално значение за вас?
ODEON е един красив стар театър във Виена, където представихме парчета от новия албум, който още не беше издаден тогава. Участието много ни хареса и решихме да посветим албума на театъра. А името ни действително има общо с операта, но вече мина толкова много време, че не помним конкретната история как го измислихме.
През септември миналата година представихте „Odeon“ по особено специален начин. Ще ни разкажете ли малко повече за участието и съвместната ви работа с VIENNAFAIR?
Винаги сме обичали интермедиалните представления и вдъхновението, което ни носят. Затова беше само въпрос на време да съчетаем музиката си с визуално изкуство. Имахме страхотен късмет, че именно Colin Snapp работи с нас по този проект – той е един изключително талантлив човек, с интересни идеи и иновативен начин на мислене.
„Odeon“ звучи доста по-тъмно и дълбоко от предишните ви албуми. Как го обяснявате?
Блусът ни е вдъхновявал години наред и е много важен стил за нас. А тъмнината дойде съвсем естествено, с тъмните аспекти на живота…
Каква роля играят музикалните инструменти за вашите участия?
Гледаме на лаптопа, CD плеърите и електронните джаджи по същия начин, по който гледаме на пианото, гласа или китарата. По принцип се опитваме да използваме възможно най-много неща едновременно, така се получават най-интересните музикални комбинации, които правят всяко наше представление уникално.
Как ви хрумна да кръстите песента си „Chocolate Elvis“? Защо не„Peanut butter Elvis“ или„Banana Elvis“? Знае се, че Кралят на рока е бил огромен фен както на фъстъченото масло, така и на бананите.
„Chocolate Elvis“ няма нищо общо с Елвис Пресли. Става дума за един уличен певец от Ню Йорк, когото срещнахме през 90-те. Талантът му толкова много ни впечатли, че му посветихме този трак.
Често сте наричани пионери в down tempo музиката. Richard, ти си учил флейта и китара, а ти, Rupert, си завършил композиране. Много от днешните продуценти започват да правят музика, без да са учили музикални специалности. Мислите ли, че е важно да се учи музика?
Определено музикалното образование и целият музикален бекграунд улесняват, защото ти позволяват да разграничаваш важните неща от не толкова важните. От тази гледна точка музикалното образование ти дава скорост. Ако не бяхме записали музикални специалности, нямаше да ни трябват 4 години за един албум, а 14.
И двамата сте започнали отрано да се занимавате с музика. Кога ви стана ясно, че именно down бийтът ще е вашият стил? Изключено ли е да изпробвате и други стилове в един момент?
Когато down бийтът се появи за първи път като понятие, ние правехме музика вече повече от 15 години и бяхме издали три албума. Самото определение ни харесва като дума, а и музиката звучи готино. Но и двамата никога не сме искали да се наместваме клишета, а най-много да измисляме нови.
Съвсем наскоро имахте участие на Reworks фестивала в Гърция, където имаше и участия от българска страна. Разкажете ни за впечатленията ви от там.
И фестивалът, и екипът, и участието бяха много положителни. Невероятно е какво бяха успели да направят гърците въпреки финансовите си затруднения в момента.
Прочети още за бандата и предстоящото участие в Sofia Live Club.
редакторите
