„Бащата“, който реди по детски пъзела на живота

„Пъзел, в който винаги липсва някакъв елемент, но кой точно – никога не се знае.”

  • 22.10.2019
  • от Стефани Калчева

Има постановки, които знаеш, че са тежки, но въпреки това съзнателно избираш да ги гледаш – може и да е мазохистично, но все пак изкуството предлага дълбочина, която не е ведра.

Текстът на „Бащата“  е на Флориан Зелер, когото аз познавам с комедия в „Сълза и смях“ и все още не разбирам как един и същ човек е написал две толкова различни по емоционален заряд пиеси.

Виж повече: Театърът, театърът 

Владимир Пенев е възрастен човек с деменция, който от Андре – силен и властен мъж, живеещ в Париж, се превръща постепенно в объркано дете пред очите на дъщеря си Ана (Радина Кърджилова). Разговорите и ситуациите между тях карат публиката да мисли и да си задава въпроси, които нямат един категоричен отговор. Докъде стигат отдадеността и семейната подкрепа, когато болестта пречи на нормалното функциониране не само на този, който я изживява, но и на другите, които се грижат за него и чието ежедневие се движи единствено около това? Може ли, трябва ли, а и как  да си тръгне Ана, за да запази отношенията си с Пиер (Юлиан Вергов)?

Режисьорката Диана Добрева завихря по особен начин времето и обърква зрителите. Обърква ги така, както се обърква един възрастен човек, който все по-често забравя на колко е години, кой е, какво е станало преди малко и преди пет години, кой е умрял от близките му и кой е жив, защо се намира в тази стая, кой стои в другия й край и го гледа. Защо всички са толкова непознати, толкова чужди? Гледачката Лора (Теодора Духовникова) има по-наблюдателна и странична роля, която обаче отключва важни разговори и ситуации, без които бихме се изгубили в историята.

Страшно и трудно е да гледаш как някой на сцената губи спомените и с тях цялата си идентичност.

Виж повече: Нощ, дълга и пълна с театър и... Теодора Духовникова

Безсмислието, страданието, хаотичността на вътрешната подредба, рухването, всичко това завладява в „Бащата“, а финалът няма как да ви остави безразлични. Ако очаквате ясна формулировка, сюжет или пък да си тръгнете усмихнати от театъра, то тази постановка със сигурност не е за вас. Но ако сте готови да надникнете зад вратите на деменцията, голямата зала на Народния ви очаква.

„Пъзел, в който винаги липсва някакъв елемент, но кой точно – никога не се знае”, така описва самият Зелер „Бащата“. И колко само е прав…

А ние казваме, че който цени театъра, цени живота

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.