Зона Б5 – в какво се превръщат соц мечтите

Историята на последния квартал от едно друго време

  • 23.10.2020
  • от Даниел Левенджиев

Наричат Зона Б5 „връх на социалистическото строителство“, защото е построен с най-модерни за времето си технологии. Разбирай едроплощен кофраж, накратко ЕПК, вместо традиционния за епохата панел. Името също е тренди за сезона, но през 90-те кварталът окончателно е прекръстен на Зоната с пълно заглавие „Зоната на здрача“. Как най-желаният комплекс се превърна в място, където не искаш да замръкнеш?

Това е историята на Зона Б5:

Концепцията за квартала е направо утопична: през 80-те започва изграждането на многоетажните блокове от по 23-24 етажа с екстри като ателиета тип мезонет, насочени към жилищните нужди на тогавашната художественотворческа интелигенция. Заявката, която прави Зоната, е за елитен и модерен квартал в центъра на града. Сред иновациите са планирани в детайли междублокови пространства на различни нива с космически катерушки и арт паркове, като трафикът е изместен в подземни гаражи, тунели и пасажи.

Има дори система за подземно събиране на боклука. Това на благоустройствен план звучи като гениална идея, защото позволява добре уредени и широки пространства сред сградите. Никой от архитектите през 80-те обаче не е взел в предвид епидемията от хероин през 90-те. Когато наркотиците идват в България заедно с демокрацията, районът около бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Опълченска“ пострадва особено тежко. Ключовите фактори са няколко, но централната локация и лабиринтът от подземни тунели са сред определящите. Близката поляна, позната като бивша вътрешноградска гара „Сердика“ или „там, където едно време беше циркът“, също помага. Покритото с пущинак пространство става предпочитана локация за сделки на едро и редовно влиза в новините с намерени отрязани крайници или цели трупове. Междувременно игли от спринцовки толкова плътно са покрили плочките на целия квартал, че никой вече не търси причината за резкия скок на престъпността.

Престрелките, отвличанията в багажници и хвърлянето на хора от 10-ия етаж стават ежедневие в района.

Зона Б5 от кварталът на мечтите, рязко се превръща в паралелна реалност, където са се материализирали всички кошмари на един панелен ад. Дори и без престъпността, наркотиците и цялостната депресия на следващото десетилетие, създателите на перлата в Западен Димитровски район са направили един основен пропуск на ниво проект – 80% от апартаментите гледат към бетон и други прозорци.

Единствено от най-високите етажи получаваш панорама към цяла София. Останалите разполагат единствено с кадри стил британска социална драма зад завесите си.

Където има тъга обаче, вирее изкуството.

Именно там се заражда графити сцената у нас, като стрийт арт движението добавя доза цвят в сивия монотон-бетон. Грозните, гротескни постройки също вдъхновяват и кинаджиите – Зона Б5 остава най-сниманият квартал в клипове и шорт филми. Там в звукозаписното студио на „Жълта музика“ са записани и най-известните песни на Остава, Блуба Лу, Анимационерите и Уикеда. До ден-днешен в центъра на спейс соц ЕПК-то живее и най-успешният роден електронен продуцент и диджей в световен план Страхил Велчев – KiNK. За рапърите, които е родил кварталът, няма да ни стигне екранът. Фрирънърите също са обявили Зоната за топ локация за дисциплината им в цяла София.

В момента Зона Б5 изживява своеобразен ренесанс. Дупката, която по план трябва да бъде „Втория ЦУМ“, но в продължение на над 20 години е развъдник за риба и попови лъжички, отдавна се е превърнала в мол. Това рязко прави квартала привлекателен за съвсем нова целева група съкооператори. Също така парк „Възраждане“ е една от най-красивите и модерни тревни площи в столицата, а разширеният комплекс „Спортна София 2000“ със своите игрища за футбол, тенис, плажен волейбол, петанк и тенис на маса кара останалите квартали да цъкат с език от завист.

Има дори ледена пързалка за зимата и плувен комплекс, който използва минералния извор в парка за лятото.

Историята на Зона Б5 на една история с щастлив край –

от соц мечта, през софийската версия на неаполската Vele di Scampia през 90-те, та до прекрасния, чист и комуникативен квартал, в който напоследък се е превърнал. Една утопия, която, след като мина през тежката реалност на прехода, възкръсна като птица феникс от пепелта, за да остане миналото ѝ единствено в градските легенди.

Сузи и Рени: Експерименти в името на удовлетворението

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.