Книги, които в „бг мама“ не са успели да дочетат

Кои класики са затруднили литературните критици във форума

  • 23.08.2020
  • от Миро Павлов

Някои книги се оказват прекалено голяма лъжица за устата на мамите. Родните родителници споделят мнения и впечатления от световни класики в доста жанрове, които просто не са успели да дочетат. Следващите цитати са копи-пейстнати с оригинален правопис и пунктуация от теми във форума „БГ мама“. Няма коментари, защото просто загубихме дар слово.

Ето кои книги са останали недовършени от потребителки на форума „БГ МАМА“:

"Мъртви души" на Николай Гогол

Четох я по време на цяла една бременност. Успоредно с това гледах "три съдби". Но родих и последните 30 страници останаха.

„Параграф 22“ на Джоузеф Хелър

Никога не съм разбирала четенето на книга на всяка цена - само и само да кажеш после: "чел съм...". И така и не се научих да го правя - не ме ли грабне докъм 20-та страница максимум - зарязвам я. Класацията ми се оглавява от  "Параграф 22" - наистина се опитах, че и постарах, защото е любима книга на много близки мои хора - е, не става. Години след първият ми  опит, мъжът ми ме заведе в "Одеон" да гледам филма - едвам го изгледах.

„Моби Дик“ на Херман Мелвил

Книга за китове със супер много ненужна информация за китовете.

Захвърлих я на 100-ната страница. Друга книга ,  която прочетох с голямо нежелание беше " Фауст " на Гьоте.

„И магарето видя ангела“ на Ник Кейв

А иначе имам и една книга, която ме разболя, ако искайте вярвайте. Чета, чета, все по-зле ми става, накрая така се тръшнах и хвърлих проклетата книга, ужасна е! Много го уважавам Ник Кейв, израсла съм с неговата музика, но сега втората му книга няма да си купя.

„Здрач“ на Стефани Майър

Първите 20 страници на Здрач ми съкратиха живота с няколко години, сигурна съм.

Мисля, че цял ден ги четох... След това помня, че стоях на 73та или нещо такова страница поне час... После претръпнах или нещо такова и прочетох останалото бързо. Но знам какво е първите страници да не ти вървят, ама хич. Изчетох я, за да преценя дали става за дъщеря ми, че 10-годишните й съученички бяха луднали да я четат. В крайна сметка отиде в графата "не става" - добре, че детето е разбрано и с вкус към книгите.

„Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей

Най-тъпата книга на всички времена.

Просто я хвърли тая риба обратно в морето. Егати!

„Кафка на плажа“ на Харуки Мураками

„Тази книга е глупава на всевъзможни нива, но най-гнусно ми е как всеки път, когато Кафка е жаден пие мляко. МЛЯКО. Кой пие мляко като е жаден? Супер нереалистично. Пий вода като си жаден, какви са тия глупости!“

„Закуска в Тифани“ на Труман Капоти

Тази толкова тънка книжка, бях стигнала почти до края, е, не можах да я довърша.

„Война и мир“ на Лев Толстой

Тази книга съм я почвала , стигала съм до средата и съм я захвърляла поне 20 пъти. Еми не можах да я изчета. Също и книгите на Тери Пратчет. Има и други книги, но тях дори не ги помня.

„Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски

Въпреки че ми беше задължителна в училище, дори съчинение писах по нея. Само че добре че имаше христоматия и критики и рецензии. Та имах дори 5 по това. Барон Мюнхаузен ме докарваше до рев от скука, Мечо Пух ми е тъпа отвсякъде, Питър Пан не я разбирам, ама съм ги дочитала - все с надеждата да изскочи нещо отнякъде.

Но този пусти Достоевски... е, няма такава мъка!

„Жената на пътешественика във времето“ на Одри Нифнегър

Едва до 120 стр. съм и нищо. От всичките 500 стр., колко още страници трябва да мина, за да ми стане интересно, се чудя. Рядко книга ме дразни, обикновено са скучни, но тази ме и дразни,

все едно карам по прав път, с еднаква скорост и така часове наред.

Критикити, които четох, бяха основно към секс сцените, но също така, за тях бяха и позитивните мнения, колко били разтърсващи... Попрехвърлих книгата, чак пък скандални не са. Нито вулгардността ми е скандална, нито дори употребата на "п...ка", която се среща няколко пъти. Изобщо, интересна история, разказана повърхностно. "Дните на нашия живот" среща X files. Ясно е, че sci-fi тематиката в момента е на мода, обаче прекалено много я преекспонират и се получава мацаница. Няма нужда…

„Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер

Мииии ... Това беше една ужасна книга. Нямаше един персонаж, който да не ме дразни. За мен нямаше една положителна личност в тази книга. То бива една жена да не знае какво иска, то бива един мъж да се поддава така на манипулации, но ... тук всичко беше на n-та степен. Дочетох я до края на инат, само за да видя до къде ще им стигне акъла и ... видях.

„Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин

Аз имам направо автори, които не мога да дочета - Достоевски, Булгаков, Толкин - каквото и да започна от тях, рекордът ми е 54-та страница... При това съм се опитвала да ги чета в различни периоди от живота си, не е да кажеш до израстване. Или просто още не съм дорасла до тях

„Името на розата“ на Умберто Еко

Никак не ми вървеше и я оставих. А като се има предвид, че аз им "давам мегдан" на книгите до 100 страница.

Разните "Граф Монте Кристо" и "Тримата мускетари" също не можах...

Абе, като цяло май съм на настроения. Ако ми е кеф за четене, ще я прочета, но иначе не.

„Тропикът на Рака“ на Хенри Милър

Преполових упорито опитвайки се да разпозная гения. Не ми се отдаде.

„Одисей“ на Джеймс Джойс

Два или три пъти съм я започвала. Обичам дебели книги да чета, не това ме отблъсна.По-скоро чувството, че... не е писана за хора прости като мен. Не, не простаци, атакива, дето харесват по-простите неща.

„Алхимикът“ на Паулу Коелю

В случая с Коелю, на няколко пъти ми се случи да казвам, че не го харесвам, и отсреща да ми се нахвърлят с "Не си чела еди коя си книга, затова така говориш, прочети я и ще видиш". Затова хванах всичко негово, което ми беше под ръка (онлайн), и прочетох доста неща, десетина. Сега мога с чиста съвест и ръка на сърцето да заявя, че

не харесвам този писател и да, чела съм еди коя си му книга и това никак не промени мнението ми.

„1984“ на Джордж Оруел

Бях чела, че послужила за основа на играта "Биг Брадър". Реших, че ще ми хареса. Ле-ле-мале. Прочетох я, надявайки се доброто да се появи поне в последна страница, не и не. В средата имаше парченце "синьо небе" и надежда книгата да ми хареса, но това беше за 20-тина страници. Много песимизъм, много тъмнина, липса на алтернатива. Книгата предизвика в мен много тягостно чувство, ама мнооого... Щом предизвиква чувства, може би е добра, но аз съм благодаря ... Не ми хареса!!!

„Последният магнат“ на Франсис С. Фицджералд

Не можах да го дочета. От толкова много нахвърляни накуп имена на герои, полу-герои и ефимерно присъстващи,

съвсем изгубих нишката кой кой е и за какво се бори.

„Доктор Живаго“ на Борис Пастернак

И "Майсторът и Маргарита". Абе изобщо руските автори доста трудно ги смилам. Особено при Живагото направо се побърках още на първите страници от препратките му от герой към герой. Еди кой си (следва примерно описание какво прави в момента) бил син на еди коя си (която някога ....следва кратка история на въпросната особа), която от своя страна се пада някаква далечна роднина на главния герой, който пък еди какво си с еди коя си, и пак се връщаме на първия еди кой си, само че споменат вече не с фамилното, а с бащиното му име ( опс, тук може би се бъркам с Ана Каренина, но както и да е, и нея не я довърших), за който вече съвсем съм забравила и се връщам пак да прочета, чудейки се за едно и също лице ли става въпрос и действително ли е толкова важно в цялата история, или просто се споменава от любов към клюката.

Иска се ужасна концентрация и търпение, както и силна памет за да се ориентираш в тези лабиринти от хора и прилежащите им имена.

„Спонтанно удовлетворяване на желанията“ на Дийпак Чопра

Дийпак Чопра, изкарах до средата но нездравият му ентусиазъм ми идва в повече. Като се сетя за още други две негови книги, които съм чела, започвам да си мисля че този човек взима някакви весели гъби.

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс

Не само,че не можах да я дочета, ами оттогава не искам и да чуя за Тери Пратчет!

Тук има 5 кратки четива, с които да запълниш уикенда си.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.