50 нюанса зелено

Ко(леда)?! Не!

  • 22.12.2016
  • от Цвети Златева

Лудницата в работата и в живота покрай празниците, сякаш светът свършва и никой нищо няма да купува и продава след празниците. Преди доста време, в една много далечна галактика… не е имало Коледа. Не мразя Коледа. (Само една запетайка в това изречение ме разделя от пълното откровение.) Просто не харесвам кича, изкуствените елхи, китайските играчки, офисните коледно-новогодишни лицемерни партита и ненужните подаръци. Многото хора на едно място – също не харесвам, за мен дори тройката е навалица.

Е, да, вярно, по това време на годината си сменям профилната снимка с един Гринч, но това е само защото ми се иска поредното коледно парче, забило се в главата ми, на излизане да я взриви и да се приключва. Може би единственото поносимо за гледане (подчертавам „за гледане“) е излязлото през миналата седмица караоке парче на Джеймс Кордън.

Сигурна съм, че дори Бате Бойко, чиято глава си остана само погалена (но пък цели три пъти), си превърта момента, в който Елтън Джон целува по главата телевизионния водещ.

Тя, чуждата глава, е винаги по-зелена, пардон – по-целувана. Разбира се, незаменима утеха си остават сполучливите ремикси на коледни песни (потърсете ги в нета, ето един любим), чийто бийт ще ви държи до лятото. Също така дългоочаквана радост ми носи и сладкишът на майка ми, който приготвя само по това време на годината, а аз се тъпча с него веднага след тренировка, но (разбира се) не и преди да си изпия казеина, витамините и L-карнитина.

С мисълта за наближаващо угощение пътувам към фитнеса и кротко си зеленея. Тайно си барабаня по волана с такта на (да ги наречем събирателно) най-добрите балкански хитове (един прЕател си забрави флашката в колата лятото…) и съм се отнесла в тази микровселена, в която Коледа я откраднаха ромите и я дадоха на вторични, когато се забивам в километрично задръстване. Понеже не е час пик, решавам че е станала катастрофа. Оказва се по-лошо – колите са спрели и чакат на опашка да влязат в паркинга на мола. Абе, аланкоолу, кой ти пазарува в последния момент, седмица или дори месец, бе? Иначе местата за 31 са резерве от лятото, нали. Копон да има.

Една приятелка ми сподели, че трябвало да купи подаръци за 16 (шестнадесет) човека. Че аз ако (недай си боже) се омъжа някой ден, на сватбата ми ще има по-малко хора, бе! Как 16?!

Никой не заслужава да виси в коледно шопинг задръстване, освен ако наистина не е слушал през годината.

Все си мислех, че съм прескочила трапа на лошотията, сега – за единия арогантен цинизъм, и то само от време на време… Другояче бих реагирала на стълкновението, стига поне половината да се бяха запътили също към залата. Но не, ще се погрижите за себе си от понеделник или за по-сигурно от новата година.

Вече си представям как прередилия се с три (!) коли на опашката участва в „Последен изход“ 1, 2 и поне 3, когато установявам, че газта ми свършва и колата скоро ще превключи на бензин, но аз и бензин нямам, защото кой да предположи, че един час ще прекарам на полусъединител в самоубийствени мисли и в редене на пасианс с надеждата, че ще излезе „В следващия си живот ще живеете в Бангладеш. (И някое родопско село става.)

Виждам бензиностанцията, на 200 метра е, има-няма 2 - 3 часа дотам. Не ми е аварирала колата в задръстване никога, но съм убедена, че нито аз, нито останалите шофьори ще бъдат щастливи. Жална ми майка. Стискам зъби и изключвам от скорост.С готовност да започна да го раздавам като мистър Бийн от онзи кабриолет си обещавам – стигна ли до проклетата бензиностанция, ще напълня бутилката догоре с онази хубавата газ и ще сипя от скъпия бензин.

Това са си обещали всички в тази опашка, нали – да напълнят хладилника догоре (нищо че ще изхвърлят минимум половината храна), че ще купят хубав парфюм за гаджето (нищо, че всяка година това купуват), а някои може би ще поглезят и себе си с нещичко (нищо, че вече имат поне два пуловера с коледни мотиви).

Кога коледният дух се превърна в обсесивно-компулсивно разстройство с наченки на ограничена рационалност? (#Кога)

Проявете иновативност и тази година не изкупувайте мола, оставете нещичко и за януарските разпродажби.

Измъкнах се от онова задръстване. Колата ми не изгасна. И слава богу, че като видях каква е цената на обещания й бензин… А само като си помисля колко много „ОМ“-а понесоха неприличните жестове на детето от предната кола. Вече се виждах как изскачам от своята и последващите действия ми докарват задържане за минимум 24 часа.

Така в това задръстване станах атеист, за да не намразя Коледа. Пожелах на онзи, който я е измислил, да пазарува в Джъмбо на 23-ти. (Нека му е!) Веднага щом се прибрах, изхвърлих елхата през терасата с все лампичките, смених профилната си снимка, а единствените коледни звънчета, които вече подрънкват, са тези в главата ми.

Тук можеш да си направиш тест с елха и да видиш какъв коледен тип си.