Нещата от живота

Понякога колкото по-малко си говорим, толкова по-добре се разбираме

Мъжкото и женското начало и, разбира се, край – черна точка в бялото и бяла точка в черното. Така ми се завърта главата от тези колела, че все имам нужда да сложа ред. А то ред няма, май… Особено в комуникацията между изначалните противоположности.

Месец май. Не сте ли забелязали, че през този китен и разцъфнал месец някак по- добре си общуваме ние от различните планети. Едно наежено усещане за лесна комуникация има.

Говорим си почти без думи, предимно с напъпили желания в очите.

Отдавам го на надеждата, но и на мерака. Мрачните месеци са зад нас, пред нас само мирис на земя , цветя и малко по- нататък мента и море.  Животът изглежда лесен и предсказуем, сигурна работа, вързана в кърпа. Ще е топло, ще е готино, ще е живо и наквасено с очаквания лято. На немски frühlingsgefühle ( този романтичен език!) е пролетна треска – място не можем да си намерим,  нито жените, нито мъжете. И ето така се сближаваме, заравяме томахавките и мислим предимно за това, което ни свързва. 

Та кое е това, което така сближава враждуващите лагери? Може ли да е, така да се каже, желанието за сливане? Изконните ни различия сякаш не са така изконни вече. Дори най-крайните в обещанията пред себе си, че повече няма да се занимават с противоположния пол, пак не са толкова сигурни. Възстановяваме се от махмурлука на зимата и на предразсъдъците и се отдаваме на инстинкта да „творим“ заедно, да се откриваме. И тези напиращите изблици на радост – какво да ги правим… Според пролетта (лична приятелка ми е) инстинктите не са чак толкова долно нещо. Човешки са все пак. И ни свързват. И ни говорят на един и същ език. Виж, чувствата са друго нещо, сложна работа, заплетена. Ходи и им намери началото и края. Завъртя ми се светът пак.  Ред трябва, ред!

Следва  – лятото. Лятото идва да докаже, че ред няма. Приказките са излишни и винаги са били. Между мъжете и жените е имало и има само една истинска и реална комуникация и тя е – секс.  Толкова сме различни, толкова сме разделени by default , че няма как да не те удари в един момент.

Удовлетворителни и щастливи комуникации има само ако са сексуално заредени. Единственият език, в който няма двусмислици. 

Изплува ми сцена от The Notebook  (Тетрадката), в която Раян Гослинг и Рейчъл Макадамс ще правят секс за пръв път в старата къща, нали се сещате. И тя се вълнува, и той се вълнува, и всички очакваме с нетърпение  кулминацията на тяхната лятна любов и хоп… „Али“ започва да мисли. Много се размисля и разваля всичко и най-вече настроението на Раян (как посмя!). Пак се обичаха след това, но сякаш имаше нещо недоизказано.  Да се чуди човек какво ли…

Скок в реалността с  пресен случай  от това лято. Възниква ситуация, в която се оказва с готин пич в едно легло за през нощта. Тя го харесва, той я харесва,  но се започва едно мислене – кой как ще го възприеме, тя самата как ще го възприеме, той самият как ще се го възприеме, съседът как ще го възприеме и, разбира се, папата как ще го възприеме

и  о, нощта си минава, моментът също и останала само тъжната регистрация на грандиозно недоразумение.                                                                                                                                             

Та така, хора. Какво да ви кажа. Може би нещата са наистина доста елементарни. Ефективна комуникация. Да си говорим на един език, единствения, който отваря вратата на тайнството и слага ред в хаоса. Езика, за който сме създадени. Любов?

А има моменти, в които думи не са нужни.