Само не ми говори за любов

Защото алкохолът, миналото и настоящето не се смесват

  • 12.05.2016
  • от Ивелина Иванова

Знаеш ги онези срещи. С човек от миналото, с когото няма бъдеще, но пък без него така да не ти се стои в настоящето... Среща, за която определяте време, и оттам нататък тя започва да определя времето. Разделя ти съществуването на епохи и сякаш живееш живота на различни хора.

 Очакването е най-великото нещо. В очакването стои най-безграничната свобода, защото имаш право да изживееш нещата така, както искаш. Само че очакването рисува картини, а всяка картина в главата ти е едно заченато разочарование, което предстои да се роди. Слага ти примка на врата, давайки почти пълната свобода на другия да ритне табуретката.

Ако срещата е от онези, за които ти говоря, има голяма вероятност накрая да увиснеш на голи думи, несподелени желания или непоискано приятелство.

Не пречи да вярваш във феникси, стига да не се разпадаш на съставни части, ако пепелта си остане просто пепел.

Това е среща на разкопките. Една разходка из развалините на щастието, където всеки познат жест е забележителност, чиято история знаеш само ти. Градът си е същият, но заедно вървите като из руините на опожарена империя – знаеш къде какво е имало, но вече нищо не изглежда по същия начин. И все пак беше велико. Пълна инвазия в личното пространство на другия. Любов на три морета, две от които са неговите очи.

 Любовта печели много битки, но понякога егото печели войната.

Една такава среща е уговорка за ретроспекция. Всичко те връща назад. Парфюмът, който си усещал случайно на тротоара и ти е изтръпвал всеки атом. Шегите, които само вие си разбирате. Храните, които не яде. Водата с лимон и мента. Уискито без лед. На една такава среща, дори и двамата да сте навреме, единият винаги е закъснял. С месеци или години - да види, да оцени, да осъзнае.

И само в този случай по-добре никога, отколкото късно, защото късното винаги много боли.

Прегръдката за здрасти и името ти за обръщение са най-странното нещо, което ти се е случвало скоро. Любезни и разбрани сте. Решавате от първия път къде отивате, а преди тъкмо за вечеря успявахте да се съгласите къде ще обядвате.

Всеки е една по-добра версия на себе си, поне в началото и поне отвън. Говорите за времето, за работа, за тероризма, за това, колко се е напил преди няколко дни, за неуспешните срещи, за лутането, за хубавите спомени.

И не че нямате какво повече да си кажете, но накрая и двамата мълчите.  Защото миналото и настоящето са опияняващи по различни начини и смесването им може да причини сериозен световъртеж. Затова, ако избереш да си сипеш от миналото, но все пак искаш да се прибереш трезвен, покрий с ръка чашата и не давай да ти говорят за любов.

СЪЩО НЕ ДАВАЙ ДА ТИ ОБЯСНЯВАТ КОЛКО Е ПОЛЕЗНА ИЗНЕВЯРАТА