ПРИНЦИПИ НА МАХУМОРЛУКА

Ей така като стане, винаги така става...

  • 30.05.2015
  • от Габи

​Ставаш сутринта. Алармата е звъняла приблизително час и половина, а телефонът ти се намира под матрака на леглото. Успал си се, от устата ти струи апокалиптичен дъх с нотки на запържен червен лук и закъсняваш за работа. Будиш се без гащи в леглото и имаш махмурлук, от който за да се отървеш, си склонен да рапираш гол пред Централна гара и то за без пари. Или с други думи, какво по-хубаво от сутрин, в която имаш чувството, че “Боинг 747” се е врязал челно в главата ти. Когато попаднеш в такава ситуация, а някои от нас попадат неприлично често, трябва да действаш с размах и тактика, която най-малкото да ти помогне да не повърнеш мидите по капитански от вчера, докато пътуваш за работа в градския транспорт. Иначе казано, трябва ти тактика, която да те извади от дълбокия емоционален вакуум и физически вортекс, в който обикновено попадаш след тежка алкохолна нощ.

Когато аз попадна в омагьосаната спирала на дни като тези, винаги се опитвам да мисля нестандартно, доколко ми позволява посталкохолното кръвно налягане от деветдесет на шейсет.

Да изпиеш чаша зелев сок или кана с витаминозна, току що изцедена цитрусова плазма рано сутрин, е ария за душата.

Аз обаче не съм музикант, а полузавършен алкохолик и затова ти препоръчвам друго ефикасно средство, което се нарича два пръста ракия (познато още като петдесет грама от крак). Въпреки че прилагането на това средство може да ти дойде леко тегаво рано сутринта, бих си заложил плевнята в с. Волуяк, че на десетата секунда от поглъщането на вълшебния български еликсир ще ти изтръпне приятно главата и ще ти поникнат крила, благодарение на които временно ще отлетиш от неприятния пристан, в който се намираш. А и ако не друго, съществува голяма вероятност настроението ти да се оправи, когато в един прекрасен момент осъзнаеш, че се наливаш умишлено с ракия от 8 ч. сутринта.

Ако обаче не си любител на силните усещания или пък си скаран с ракията, няколко бири със шкембе чорба няма да навредят никому. След като болежките в главата ти са частично неутрализирани по схемата „клин-клин избива, но единият остава” и треморът в крайниците се успокои, вече може да мислиш в посока как, освен физически, може да се почувстваш по-добре. Иначе казано, как може да подобриш настроението си по време на махмурлук, при положение че целият ти запас от допамин в хипоталамуса (няма нищо общо с хипопотама) вече се е изпарил предишната нощ. Общо взето, до голяма степен всичко зависи от това дали на следващия ден си на работа или не. Ако си на работа, имай предвид, че преди да стигнеш до работното място ще ти мине букет от суицидни мисли в главата по повод на това, че не само трябва да стоиш и да имитираш дейност поне осем часа, но и да разговаряш с хора, да обсъждаш делови въпроси и най-важното – да не можеш да си полегнеш.

СПОКОЙНО, не се отчайвай! Ако имаш готини колеги и хора, които са били в твоето положение, всичко ще е наред. Можеш да им разкажеш за най-интересните моменти от вечерта, например за това, че си изпил литър водка, пушил си разни съмнителни субстанции и после си повръщал като вулкан в кенефа. Не забравяй да споделиш предположението си, че това е станало по вина на пилешкото със спанак, което си хапнал, а не от погълнатите промишлени количества алкохол. Звучи ли ти познато? Всякакви шеги и закачки през деня с колегите са добре дошли, като най-вероятно техен обект ще си именно ти. Ако владееш самоиронията и не си докачлив, тогава няма проблем. Всички, включително и ти, ще се смеете на твой гръб, започвайки вероятно с това, че изглеждаш като настъпен кравешки екскремент по време на лек пролетен дъжд, или с други думи - вкиснат и вмирисан. Но това не е важно.

Единството, което има смисъл, е смехът.

Ако обаче нямаш готини колеги и имаш кофти началници, може директно да пристъпиш към ритуално самоубийство, използвайки подръчни материали. Ако работиш в офис и разполагаш с добре екипирано въображение, спокойно можеш да постигнеш един приличен резултат като обесване с кабела на мишката или сеппуко с макетно ножче. Най-скучният вариант е просто да си вземеш болничен или отпуск. Ако в деня след бомбардирането с алкохолни ензими не си на работа, тогава всичко си идва на мястото много бързо, включително и главата ти. Сън до късно и следобедно кафе с приятели винаги върши работа, като за предпочитане е това да са същите хора, с които си се наковал предишната вечер.

Всеки индивид с богата банкетна култура знае какво следва при такава среща, а именно много смях, избистряне на бледи спомени от вчера и евентуално някой да ти върне липсващите гащи, за които загатнахме малко по-горе. Тук е мястото да ти призная, че се изкушавам да препоръчам отново твърд алкохол или бира вместо кафе, но няма да го направя. Защо ли? Защото всичко ще започне отначало… (Което май не е чак толкова зле).

Виж обаче какво и аспитинът не може да излекува.