ДА ГО СЛОЖИШ НА 14 ФЕВРУАРИ С ЛЮБОВ…

София празнува или разхвърляни разсъждения за служебната обич

  • 14.02.2015
  • от Михаела Самарджиева

Ден на влюбените!!! София е дама. Празнува днес. Празнува градската си обич - надупчена от фасове, с подлези в абстиненция и гари в оргазъм. Празнува с шосета от пясък, устни на системи и сърце в задръстване. С малки улички, жълти кръчми и сънени котки. Празнува с вени-кръстовища. Без гащи- влюбена. София празнува в киша. София диша!

София е в обща нерешителност в деня за светии и валентинки. Чака те. Наводнена, кисела, с джуки за снимка, с ръце за целуване, с парно за обезвъздушаване. С тебе за решаване. София иска да й го сложиш...с любов. Крива, американска, по подразбиране. Заучена, чекирана, изпратена и запаметена. Любов по кината, на задния ред. Любов разкрачена, февруарска, показна. Любов заради празника, който даже не е мой, който даже не е и твой. И техен не е, ама те още не знаят. Те са увлечени, твърде разсъблечени, в кръчмите си, под салфетките и мажоретките. Те са във вълната на общото, в масовата стадна принципност на любовта. Защото всички празнуват, че довечера ще се целуват, ще се напиват и ще свиват- любовта си в листчета.

София е дама. Празнува. Сложи й го с любов…празника. Завий й го в целофан, надпиши й го с картичка. Така тя мрази да я обичат. Така бележиш отсъствие, в масовото присъствие на пластмасова обич именно днес. Защото присъстваме на масите, под и вътре в чашите, а дали сме в себе си?! Щом си до нея обсебен си. От дъвките, от незабравките, чаят и мравките, които пъплят по теб дори 14 февруари да го няма. Столицата е твоя. Свалил си я. Оближи я възпитано и я направи празнична, за да се впише в тълпата, за да играе играта, защото днес това се прави. И случайно някой да не забрави: всеки има право да празнува каквото си иска, но ЧЕСТИТО на всички влюбени, на които не им е нужен календар, за да се събличат. На които им е жизнено важно да се ОБИЧАТ. А за другите - София днес е в оставка, на очна ставка с Трифон, за да пият ракия. София е в народна носия. И си отива. И се събува, защото празникът ви просто не струва!