НЕПИСАНИТЕ ШОФЬОРСКИ ЗАКОНИ У НАС

В тази среда е хубаво да спазваме няколко малки правила, чрез които да запазим здравната си книжка чиста, портфейла пълен и нервите отпуснати.

  • 30.10.2014
  • от Калоян Георгиев

Шофирането в градска среда е нещо, с което често ни се налага да се сблъскаме (дано не буквално, разбира се) и почти винаги осъзнаваме, че колкото и да сме опитни шофьори и да си мислим, че знаем и можем всичко, то за няколко минути цялото ни виждане за нещата се променя. Без нужда от конкретизиране – мъже/жени, млади/стари, богати/бедни, всички други шофьори ни създават едно крайно интересно усещане, което изцяло променя виждането ни за живота. Освен всичко едночасово шофиране из София, а и из други градове събужда инстинкта ни за самосъхранение, отваря третото ни око, изважда неподозирани рефлекси, а отчасти и ловния ни дух. Цялата колаборация от чувства, емоции и страсти дава дневната ни доза адреналин и поддържа живота ни интересен.

ТИ СИ НА "МОЯ" ПЪТ
Още от приятния момент, в който завъртаме ключа и двигателят заработва, веднага се оказваме заобиколени от колеги, които веднага ни дават знак, че навлизаме на бойното поле и трябва да вкараме всичките си възможности в действие. Заобикалящите ни автомобили и техните водачи в повечето пъти са точно като свободни електрони, хаотично разпръснати из пътя, без никаква точна посока или заряд. Дори и да разчитаме на пътни знаци, маркировка, светофарни уредби и дори полиция, тези приятно левитиращи автомобили бият всякакви закони за движение по пътищата, закони на физиката, а често и дори закони на гравитацията. Често се случва да „изхвърчи” колега от най-малко очакваното място, без дори да ни отрази, който спазва собственото си виждане за нещата и ние, колкото и да смятаме, че сме в правото си, попадаме в положение за светкавични реакции, бърза мисъл и богат речник.

Повечето колеги не приемат факта, че не са сами на пътя, и често това води до звукови сигнали, жестомимичен контакт, откровени сексуални намеци, а в редки случаи и до физически свади тип близка среща от посинен вид.

Каквото обаче и да си кажем, точно тези колеги създават емоцията и някак без тях пътуването нямаше да е същото.


ИЗГЛЕЖДА ЕДНАКВИТЕ ЦИФРИ ТИ ДАВАТ ПРЕДИМСТВО
Предполагам, че официално според българското законодателство автомобили с 6-цифрена финансова стойност, оцветени в тъмни нюанси, с често повтарящи се цифри в номера, са с абсолютно предимство и разполагат със специален режим на движение. По някаква странна ирония точно тези превозни средства преобладават на наша територия, което често пречи на останалите шофьори и създава реални предпоставки за ПТП, а дори и за див балкански кютек.

Освен тези „специални” автомобили по нашите пътища преобладават така наречените „резачки”, „бегачки” и подобни други определения.

Странно е, че автомобили на повече от 15 години, със спорени тунинг решения и скромен обем на двигателя се карат сякаш конските им сили са равни на килограмите. Очевидно за всички е, че шумът е значително по-голям от мощността, но това не пречи техните водачи да са горди като майки в първия учебен ден. С цел да демонстрират „чудовищната” мощ на техните „ракети” те са готови на подвизи, достойни за поетично описване. Напъват се, засичат, гледат злобно и изстискват и последните капчици сила, останала в скромното амортизирано двигателче. Не се наемам да казвам кой тип автомобили е най-опасен и да ги сложа в някаква класация, но основните групи състезателни и тузарски са определено в топ 3.


ЛУННИЯТ ПЕЙЗАЖ Е НАВСЯКЪДЕ
Защо да ходим чак до Луната, като лунният пейзаж е навсякъде около нас. Родните ни мили пътища са допълнителна екстра от екстремния спорт, наречен шофиране.

Едва ли има човек, който да отрече факта, че българинът е най-добрият шофьор в света, защото постоянно избягва дупчици, дупки и дори ями, с които е осеян асфалтът или поне това, което е останало от него.

В този ред на мисли не мога да пропусна и новите пътища, където дупките са на изчезване, но за съжаление те са още много малка част. Преобладаващата част от пътя е стар, надупчен, павиран или просто крив, което ни дава една интересна възможност да опознаем колата в детайли, да разберем стойността на всяка част по окачването и дори да станем майстори в бързото и лесно отстраняване на малки проблеми като спукана гума. Към всичко това няма как да пропусна и медицинското отражение на тези дупки – едночасово каране разбива камъни в бъбреците и жлъчката. Къде другаде по света го има?

Вероятно мога да изпиша още няколко страници в „хвалебствено” слово, да дам полагащото се на всеки детайл и аспект от шофирането, но смятам, че всички малко или много сме запознати с това. Дори и да не шофираме, когато се возим в градския транспорт или в такси, пак усещаме приятната тръпка от движението. Цялата тази колаборация калява нови умения и възможности във всеки от нас, а какво по-хубаво от това. Все пак шофирането трябва да е удоволствие, а когато се комбинира и с развитие на пространственото мислене, е направо мечта. И накрая може би е хубаво да спомена една интересна сентенция, че никой не може да отрече, че Опел правят изключително емоционално въздействащи автомобили, защото при забелязването на бяла Астра всеки шофьор потръпва лекичко и сърцето му се свива.

Виж и кои са останалите софийски дразнители.