КОМУНИКАЦИЯ 101 ИЛИ ФРАЗИТЕ, КОИТО ДА ВЪРНЕШ В РЕЧТА СИ

Няколко фрази, които ще подобрят значително общуването ти с хората

0 коментара Сподели:

Богатото многопластово общуване е едно от най-основните неща, с които човек се различава от другите видове на Земята. На теория.
На практика нещата невинаги се получават точно така и понякога общуването е толкова „многопластово“, че това, което казваш, се възприема по съвсем различен начин, интерпретира се по трети и после евентуално се анализира от още няколко външни човека, за да се превърне в нещо, което няма нищо общо с началната ти идея.

Накрая се получава не просто една грандиозна форма на детската игра „Развален телефон“, ами направо lost in translation, и то на собствения ти език.

Да не говорим, че ретроградният Меркурий ни скапва вербалните отношения с всички (което се случваше и доскоро – от 4 до 25 октомври) три пъти годишно, но ти не вярваш в такива глупости така или иначе, така че да продължаваме нататък с решението на проблема.

Начинът, по който се изразяваме, се формира още в началните години и понякога е трудно да промениш матрицата, с която си израснал. Но има няколко фрази, които, макар да не са ти много привични, значително биха подобрили общуването ти с хората.

МНОГО СИ ДОБЪР В…

Българите са първи, когато трябва да се изкритикува нещо, и последни, когато трябва да потупаш някого по рамото и да му кажеш: „Ей, справи се супер“ и „Наистина те бива“ или дори умопомрачителното, но все пак по-добро от нищо „Евала, брат“.
Сякаш, когато на някого нещата му се получават, ние автоматично си мислим, че той си го знае и ще се възгордее прекалено много, ако решим да му го кажем. Което съвсем не е така. Особено ако се занимава с изкуство – самокритиката там е толкова масивна, че ежедневни комплименти по пет пъти на ден няма дори да докоснат черния облак на перфекционизъм, който е надвиснал над въпросния човек. Но все пак ще вкарат лъч светлина, което ще породи усмивка и ще го зареди с креативна енергия за доста дълго време.
Вярно, че ги има и другите хора, които захаросват всеки свой коментар с цел да се харесат и да „са си приятелчета с всички“, но тях ги познавате отдалеч, надявам се, и основателно нямате желание да се превръщате в един от тях.

ИСТИНАТА Е, ЧЕ…

Истината е, че никой не говори истината през по-голямата час от времето. А колко хубав би бил светът, ако всеки си казваше всичко на място и веднага. Не е нужно истината, когато не е особено приятна, да е повод за създаване на конфликт. Просто ги изговорете нещата, няма как да сбъркате с това. Обратното е по-възможно – цупете се и си мълчете всеки ден и вижте докъде ще стигнете така.
Спомням си за една случка, в която с приятелка пиехме топъл шоколад в едно приятно местенце, при което тя излезе да говори по телефона и аз (случайно, разбира се) пуснах едно ухо към съседната маса, където две момичета обсъждаха любовния си живот. Едната мацка обясняваше как приятелят ѝ не разбирал от намеци, не реагирал както тя искала и въобще – какво трябвало да направи, че той да разбере какво иска тя? След две минути небивалици ми се искаше да стана и да отида на масата им и да я попитам: „Опита ли се да му кажеш? Сещаш ли се, с думи?“
Защо постоянно си мислим, че хората около нас, ако ни обичат достатъчно, трябва автоматично да разбират телепатично мислите и желанията ни? Толкова ли е трудно да си казваме нещата в прав текст?

ЩЕ МИ КАЖЕШ ЛИ КАК ДА…

Иска ти се понякога да си експерт във всичко, но не може (освен ако не си бг майстор). И когато виждаш качества в другите, които ти се иска да притежаваш, можеш да реагираш по един от два начина. Първият е да се забиеш в ъгъла и да скърцаш със зъби, мразейки без никакво основание някого, гледайки го, сякаш е откраднал мечтания ти живот ИЛИ просто да отидеш при него и да му кажеш: „Научи ме.“ Ако случиш на някого, който не би отделил време да ти помогне, може би е най-добре, че не го прави, защото вероятно не искаш да се превръщаш в това. В най-добрия случай обаче той ще поглади дългата си бяла брада (примерно) и с удоволствие ще сподели с теб опита си. Ситуацията е win-win.

Точно така. Не говори, а слушай. Разговорите не трябва да са надпревара за това, кой ще каже най-умното нещо. Има хора с тежък случай на „вербална диария“ (с извинение), при които просто не можеш да стоиш и пет минути, защото те заливат с тонове безсмислена информация, която не носи нищо на никого. Камо ли на приятелството и отношенията ви. И спри да прекъсваш човека срещу теб, толкова ли е важно да си чуваш гласа повече от неговия? Ако да, стой си сам у вас и си води монолози колкото си искаш.

Докато човекът срещу теб говори, слушай внимателно, вместо да мислиш какъв ще бъде най-забавният или остроумен отговор на това, което казва.

Ако отказваш да слушаш, прекъсваш или се разсейваш лесно, когато някой ти говори, как очакваш същият да има желание да чуе какво имаш да кажеш ти?

Въобще много са начините, по които можеш да улесниш комуникацията си с хората, от които всички се свеждат до това да не си пълно перде. Когато става въпрос за действие, което включва двама човека (вербално или не, сега… както искаш го разбирай), изкуственото, доминантното или себичното поведение никога не водят до добри резултати. Запомни това и всичко ще бъде наред.

Ако пък има хора, с които просто не можеш да се разбереш, виж къде е границата и кога е време да спреш да бъдеш толерантен.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *