НА ДВЕ… ДУМИ С РОСЕН КУКОШАРОВ

Един проект, който ни вдъхва надежда.... ей така, за музата и музиката

  • 17.10.2014
  • от редакторите

Росен Кукошаров е музикант от онези, истинските, онези, които го усещат до мозъка на костите си, онези, които не биха си позволили да излязат с посредствен проект. “На две” е изпипано парче – драма в текста, истинска музика и видео като готино европейско кино, но си е изцяло Мade in BG. За проекта,  влиянията и това, откога стана проблем парчето ти да е “музикантско”, си говорим с Росен.  

“На две” е проект, с който ни спечели. Имаше ли визия за него, получи ли се, както си го представяше?
Винаги съм имал визия, която е била по-светла, с повече усмивки, с повече хумор, но така или иначе видеото се получи точно както трябва. Режисьорът Виктор Иванов ми се обади, за да уточним как ще работим, и аз му казах, че предпочитам креативността да дойде от него, да използва ума си, да следва сърцето си. С помощта на операторите Димитър Скобелев и Христо Дачев направихме това страхотно видео. За да се случи, трябваше да се свържем с един от световните производители на техника, който ни предостави един от най-новите си продукти, а именно камерата, с която снимахме, първата камера в света, способна да снима през нощта с такова качество и яснота.

Пееш във FreeStyle, както и с други бг артисти, а сега си се заел със соло проект. Как се реши на това?
Да, с FreeStyle и BoBo имахме щастието да излезем в Арена Армеец преди Jamiroquai и работата с тях е супер удоволствие. Соловото представяне не съм го решавал, то е естествен нагон за всеки фронтмен и според мен е нормално така да се развият нещата, а с FreeStyle си продължаваме, надявам се след първия ни албум No Time to Play да влезем в студио за следващ, защото материалът вече е налице. Истината е, че макар че съм типичен Лъв, всъщност съм отборен играч и с песента „На две” съм в един отбор с FREAK Collective, които са супер яки музиканти, но и много добри приятели, даже може би това е на първо място.

Клипът е наистина на много високо ниво, кой носи заслугата за това?

Виктор Иванов е режисьор на клипа, той завърши наскоро висшето си образование в Лондон, където е имал възможността да работи с режисьора Гилермо дел Торо в продукция с участието на Кевин Костнър.

Мисля, че с FREAK Collective намерихме правилния човек да добави визия към нашата музика, в заснемането участват и операторите Димитър Скобелев и Христо Дачев. Искам специално да насоча вниманието ви към красивата, но не за сметка на таланта актриса Елена Недкова, която участва в клипа и се държа супер професионално при тежките нощни, студени, безсънни снимки, лишени дори и от лукса на сандвичи от бензиностанцията.


Кажи ни за колата, трябва да поговорим за колата!
Даааааа, колата е Oldsmobile F85 Cutlass от 1964 г. 5,4-литров двигател и 310 конски сили. Много хладни и отсечени форми. С такъв автомобил мисля, че лесно ще ме вземат в „Мъже в черно”. Намерихме я в Custom Garage в Бургас. Ванката беше много отзивчив и стоя неотлъчно през целия период на снимките.  

Какъв е feedback-ът за видеото и песента от приятели, познати и непознати? Успях ли да намери публиката си? Към кого отправи песента?
Отправихме песента към всички, които вече са оглушали от сирени, аларми и всякакви звуци, излъчвани по време на бедствия или техническа проверка, отправихме парчето към хората, които искат да слушат музика. В процеса се надяваме все повече хора да ни последват. Иначе feedback-ът е супер, всички са с нас и ни поздравяват.

В какво се изразява твоята работа по едно парче? С всичко ли се занимаваш сам, или работиш в сътрудничество с други хора за текстовете и музиката си?
Както стана ясно, по „На две” работим заедно с FREAK Collective. Обикновено някой от нас изскача с някаква идея, хармония, мелодична линия или някакъв риф и после всички останали от крюто започват да щипкат по бузките тая идея, докато не си я отгледаме до готово якичко парченце. Нашата работа е основана на забавлението и най-вече на приятелството, така че може да се каже, че всеки има пръст във всичко.

Брат ти Милен Кукошаров е успявал да ни стъписа с талант зад пианото, работите ли заедно?
Да, разбира се. С брат ми работим заедно предимно на сцената и всеки път много се вълнувам, защото той е причината да се занимавам с музика и макар че го правя вече от петнайсетина години, все още се притеснявам да не се изложа пред него.

От музикално семейство ли си? Какво и кой ти е повлиял музикално?
Да, може да се каже, че се занимавам с музика по наследство. Баща ми е музикант, както и чичо ми, вече споменахме брат ми, пианиста Милен Кукошаров. Музикално ми повлия на първо място брат ми, който навремето свиреше в Каффе, тогава аз бях просто един весел тийнейджър и наблюдавах как брат ми се развива, и това невероятно ме вдъхнови и реших да се завърна към музиката, понеже в началното училище се занимавах с пиано и пеене. Нямах идея какво правя и в какво се забърквам. Казах на брат ми: „Искам да стана певец, искам да пея соул...”, тогава нямах никаква представа какво е соул, просто ме кефеше как звучи и той ми хвърли три диска и ми каза – „Слушай това, докато научиш всичко наизуст!” Дисковете бяха Eric Benet – A Day in the Life, Ericah Badu – Mama’s Gun и D’Angelo – Brown Sugar.

Усещаш ли напоследък бг почвата благодатна за повече проекти, които са наистина на ниво.
Усещам почва напоследък у нас. Въпрос на още малко време е да се разбере тя дали ще ражда само плевели, или ще има някаква полза от нея. Честно казано, има неща, които лично мен ме кефят, но ако не излизат от големи продуценти, няма как да си намерят пътя в ефира и сред публиката. Що се отнася до „На две”, аз го намирам за парче изцяло в поп стилистиката. Да, то има своята добавена стойност и своите достойнства, но за мен си е поп песен, а от няколко места ми обясниха, че е „твърде музикантско” – еми много ясно! Нали е музика.

За мен няма значение чак толкова, че някъде няма да се върти моето парче, пò ми е болно от това, че мисленето е „няма значение, че е тъпо, важното е хората да го харесат”, че дори и по-зле „трябва да е тъпо, за да може хората да го харесат”.

Не, аз смятам, че трябва да е качествено и най-вече искрено, за да го харесат хората. Не им се дава шанс да имат алтернатива и мисля, че това е целенасочено.  

Какви са другите ти страсти извън музиката? Жени, коли, джакузита?
Начииии, най обичам макузитата! Невероятно обичам приятелите си и партитата с тях, дори и понякога да представляват няколко бири и пакет солети. Обсебен съм от компютърните игри. Още като дете те ме спасиха от престъпници... Бях на около 7, един ден трябваше да съм си вкъщи, обаче вместо това отидох в кварталния гараж да цъкам. През това време някой беше разбил апартамента и беше влязъл, кой знае какво можеше да ми се случи, ако си бях в къщи сам. Впоследствие от компютърните игри развих голямо влечение и към комиксите... абе въобще професионален нърд. На хоризонта обаче винаги за мен стои изкуството във всичките му форми, музиката, разбира се, е на първо място, но имам голямо влечение към изобразителното изкуство, макар че хич не ме бива да рисувам. Някога учителят по рисуване ми беше казал: „Щеше да станеш много добър в рисуването Роско, ако не бяха две неща.” „Кои са тия две неща, господине?” – питах го, а той ми каза: „Ръцете ти, моето момче.”

Поставил ли си си ясна цел за бъдещето, или просто оставяш живота... да се случва?
Хвърлям котвата някъде далече напред, слагам нещо, което да ме тегли, но се опитвам да оставям всичко да минава през мен, без да му се съпротивлявам и да го мъча. Но през цялото това време внимавам какво се случва и се уча от това.

Къде можем да чуем теб или някой от проектите, с които се занимаваш, лайв?
Предстои дългоочакваният Unplugged на FreeStyle на 22 ноември в Пловдив в клуб Beebop Café. С FREAK Collective работим усилено върху следващата песен, която вероятно ще е в дует с голяма българска звезда и може би веднага след като тя е факт, ще насочим усилията си към лайв представяне.