Столичани под прикритие, или как да оцелееш в провинцията

Няколко безценни съвета, които могат да ти помогнат да се върнеш жив и здрав от почивката в малкото населено място

  • 25.08.2014
  • от Тео Чепилов

Кой знае защо големият град обикновено води до нереално голямо самочувствие. Нещо, което може да ти коства усмивката, походката и даже бъдещите творчески планове, ако се озовеш в неподходящото време на неподходящото място в другата България.

Ако си решил да се правиш на големия столичанин и да парадираш със софиянщина в провинцията, всеки момент е неподходящ и всяка ситуация може за секунди да ескалира до кървав сблъсък с местните. Ето няколко основни закона за оцеляване при кратки визити в малки градове, компилирани на база на болезнен опит.

НИКОГА, НИКОГА, AMA НИКОГА НЕ ЗАКАЧАЙ МЕСТНИТЕ МАЦКИ

Напълно нормално е, ако си новият петел в кокошарника, пиленцата да извръщат глави след теб и да е сравнително лесно да ги сложиш да мътят яйцата ти. Също така обаче трябва да имаш предвид, че всяка мацка, към която правиш заход – без значение дали е с поглед, с чаша или с крилата смешка, най-вероятно е гадже/сестра/братовчедка/любовница/съученичка/съседка/приятелка/далечна позната на някого в заведението. Шансът на въпросния човек никак да не му се понрави вашето общуване е по-голям, отколкото да приеме факта, че сваляш някое момиче, като комплимент за микрообщността. Въпросният човек най-вероятно може да събере по-бързо дузина уроди, готови да разцъкват торса ти като хек пред дискотеката, отколкото ти можеш да кажеш „Ко стаа?” в ухото на момичето. И не забравяй – колкото по-красива и палава е мацката, толкова повече бой ще ядеш. Особено в Плевен.

НЕ ГЛЕДАЙ ЛОШО/ПАЛАВО/НАДУТО
Най-добре изобщо не гледай. Особено старателно избягвай контакт с очите на хора с къси подстрижки, юнашки потници и извиращи изпод тях странни татуировки. Може би не е лоша идея да си гледаш предимно в краката – хем няма да се спънеш, хем няма да влезеш в конфликт с никого. С други думи, ако те набият, ще е форсмажор, няма да си предизвикал сам съдбата си.

И много важно – когато някой се запознае с теб, представяйки се със странен прякор, без значение дали е Фазана, Кукуруза или Винтовката, нямаш право да реагираш по различен начин.

Преструвай се, че ти е казал „Иван” или „Петър”, и недей да задаваш тъпи въпроси като „Откъде идва това”. Вместо да намериш истината за този творчески псевдоним, можеш спокойно да си намериш боя.

НЕ СЕ ПОДИГРАВАЙ С ГОВОРА
Да, в някои краища на България хората мьекат безумно, слагат ударенията напосоки и използват думи като „гурла” и „карпуз” небрежно и със самочувствие, сякаш ги има в речника. Това обаче не значи да се опитваш да им обясниш колко те забавляват с говора си, като ги сочиш с пръст и се търкаляш по пода, повтаряйки като мантра думата, която току-що си чул.

Има си време и място за всичко – този тип хумор е опасен за живота извън градинката на Кристал.

И не се опитвай да излезеш с довода, че Ицо Хазарта цяла песен е направил по темата – той може да си пее каквото иска, защото е по-голям от живота, ти по-добре си гледай собственото здраве. Все пак с подуто чене и без няколко зъба говорът ти ще звучи по-зле и от най-бруталния диалект на света. Справка: срещата на френските командоси с агрокултуристите в село Мечка.

КОГАТО НЯКОЙ СПОДЕЛИ МЕСТЕН РЕКОРД, НЕ СПОРИШ
Във всяко селище в България има нещо най-голямо на Балканите; спечелена е битката, обърнала поне една война, и е роден поне един велик нашенец. Нормалната реакция на човека от големия град, когато някой му поднася съмнителни факти с бира в ръка, е да пусне един гугъл и да провери достоверността им. Никога не го прави.

Тези 0,18 секунди ще се разтеглят във времето на забавен каданс, защото само докато погледнеш с недоверие към телефона си, и вече най-тежкото леснодостъпно пособие ще се е засилило необратимо към главата ти. Затова единствената приемлива реакция е телешки възторг, който трябва да изиграеш като за „Оскар”. Местните може да не са еволюирали във вербално отношение и да пропускат тънките иронични двусмислици в езика, но пък безпогрешно подушват подигравката в погледа и тя отприщва възможно най-първичния им инстинкт.

С други думи, когато някой ти каже, че най-големият мол на Балканите се намира в Злокучене, кимаш впечатлено, иначе глутницата, на която е кръстено селото, те разкъсва.


СПАЗВАЙ ЛОКАЛНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ
А именно предимството в малките населени места се определя от марката на колата, модела, годината на производство, тунинга и не на последно място буквата на номера.

Ако на нерегламентирано кръстовище се озоват две коли, изобщо няма значение коя е отляво и коя отдясно – логиката при разминаването много напомня на силата при комбинациите в покера: баварец бие мерджан, седмица бие петица, мат бие металик, а осмица със затъмнени стъкла и местен номер с четири еднакви цифри е еквивалентът на кент флош роял от пики.

Ако караш малка градска кола със софийска регистрация, по-добре си метни картите на масата, с други думи пускай всички да минат преди теб, даже бабите. Също така никога не засичай, не бибкай или не премигвай с фарове във и около малки населени места, особено на жигули и москвичи.

Шансът да спечелиш екскурзия в багажника на соц возило и безплатни спа процедури, като налагане с клони, търкаляне в кал и посипване с камъни, е по-голям, отколкото при всяка друга кола.

ВРЕМЕННО МАХНИ ОТ РЕЧНИКА СИ ДУМИТЕ „СОФИЯ” И „ПРОВИНЦИЯ”
Ако искаш да живееш дълго и щастливо, по-добре никога не казвай неща като „А пък в София” или „Тук, в провинцията”. Всяко едно вметване на столицата в разговора няма как да доведе до интересна тема. Освен ако не изпитваш мазохистично удоволствие от това да слушаш колко са тъпи шопите, как говорят със сръбски диалект и, общо взето, далеч не са мъже, без да можеш да направиш нищо поради просто числено превъзходство. Може да не ти се вярва, но някои хора съвсем искрено не искат да живеят в София точно по същите причини, поради които ти я обожаваш – а именно шум, навалица и като цяло живот на бързи обороти.

Хората в провинцията не могат да разберат защо пък трябва да има такова разделение между малки и големи населени места с упоритостта на пича, който твърди, че няма глупави хора, а само умни и по-умни. Ако имаш желание за смърт, можеш да критикуваш или да даваш съвети. При всички случаи в подобна ситуация мълчанието е злато, а отварянето на устата пак е злато, само че за цял живот... в усмивката.

НЕ КОМЕНТИРАЙ И НЕ СНИМАЙ РЕГИОНАЛНИТЕ МОДНИ ТЕЧЕНИЯ

Това, което на теб ти прилича на памучен анцуг, всъщност е елегантно бизнес облекло, а щом само ти не светиш в дискотеката, явно проблемът е в теб, не в останалите.

Може да знаеш, че къса пола в електрикови цветове не се комбинира с леопардов топ освен по порно изложенията, но ако го споделиш, това не те прави по-умен – прави те по-мъртъв. Също така на никой не му пука, че на фланелката му пише Nikie, Abibass, Justin Kavali или Dolchi I Garbana, докато обясниш къде е смешката, и току-виж си загубил говорни способности и двигателни функции.

Не е лоша идея като цяло да избягваш прекалено модерни тоалети, особено с набиващи се на очи хипстърски аксесоари. Рискът не се състои в това да останеш криворазбран, а по-скоро да си тръгнеш крив във всяко едно отношение.

Просто модерните софийски дрешки там предизвикват само една реакция: „Глей, глей го, баце, тоа педераз е за кашмер – ша ода и ша го прекина!”. Така че най-добре, като си във Враца, дръж се като сите врачане – недей да се правиш на някой от голeмото добрутро да не научиш по трудния начин откъде идва лафът за гаргата, която не каца.

Припомни си кои са десетте най-ярки вида софиянци.