ГОЛЯМ (П)ТЕНИС. ДАВАЙ, ГРИШО, И ИДОЛИТЕ БЪЛГАРСКИ

Гришо е идол, постигнал българската мечта: да е по-успял от съседите си

0 коментара Сподели:

В последно време можеше да се забележи тенденция как народът ни постепенно се однародва и става все по-ненароден, което се отразява зле на неговата народност. Народният дух изчезва, народната музика се сродява с чалгата, а проведени анкети относно сексуалните навици на гимназисти показват, че все по-малко от тях по време на оргазъм крещят БЪЛГАРИ ЮНАЦИ. В същото време броят на заявленията за доброволна военна служба става все по-незначителен, а бюрата по труда изпитват затруднения в реализирането на всички тези „мениджъри”, излизащи от университетите. Поколението, което сега расте, притежава патриотичен дух само на думи и фейсбук статуси и вместо да носи вълнени чорапи, да пуска мустаци като на Филип Тотю и да „служи на Родината”, все по-често може да бъде забелязано със слим фит панталони, айфон и огромни слушалки в ушите.

В такива тежки времена „националната идея” е поставена под въпрос и в обществото се появява все по-остра нужда от идоли, които да бъдат пътеводна светлина в живота на хората.

За едни идол е Бойко Борисов, за други Фики Стораро, а за трети Цецо Василев, който използва познанията си за банковата система, за да обере спестяванията на няколко хиляди българи, и сега да обяснява от чужбина колко е зле държавата ни.

Съществуват обаче и едни идоли, които са по-комерсиални от други. Такъв е примерът с Гришо, който само за няколко години успя да увеличи популярността на тениса и позабравената българска потентност с около 1500% сред децата и младите хора. Едва преживели мъката, че Маша вече не е наша, българите вече си имаме нова любимка. На небосклона изгря още една Никол (освен Станкулова) и макар разликата в годините й с Гришо да е едно циганско поколение, сънародниците ни бързо я приеха и всяка нейна снимка в Инстаграм стана по-коментирана от статия за Костов в което и да е онлайн издание.

Така с любовния си живот Гришо пак прослави страната ни и направи подвиг, равносилен на Голям шлем в тениса или на това да напишеш КУР с размерите на Хавайските острови, така че да се вижда с просто око и от Международната космическа станция.

Новината не беше изненада за никой, все пак, че българинът е най-надареният представител на човешката раса, отдавна се знае от всички… българи, а свидетелство за това е и фактът, че почти няма дума в речника ни, която да не може да се използва със значение на пенис.

В началото Гришо беше просто едно момче с талант, за което всички предвиждаха, че тенисът ще остане едно чудесно хоби, вписващо се добре във визитката на дребен производител на хасковски дини. Днес Гришо вече е идол, постигнал българската мечта: да е по-успял от съседите си (поне хасковските такива), да го дават по телевизията и да му завиждат за жените. И всичко това, докато връстниците му в България вече са достигнали житейска зрялост съвсем самостоятелно да избират бельото и чорапите си.

Кое обаче прави Гришо толкова обичан?

Да, той няма хлътнал корем, няма татуиран половината Нов завет по тялото си и няма снимки от Плаза веднага щом дойде в България, каквато е традицията сред останалите ни „големи спортисти”, но пък има други качества.

Първо. Той е симпатичен. Факт. Средният българин е грозен и няма елементарна култура на поведение. Естествено, никой няма проблем с това, защото няма да се намери българин, който да не поставя себе си над средното ниво. Второ. Гришо спи със световноизвестни жени. Успя да разчупи модела на златки, николети, чалга певици и уонаби манекенки, които лягат за две питиета, а през уикендите и на по-големите християнски празници – и без. Някои хейтъри, каквито не познавам и никога не съм виждал, ще кажат, че тези популярни жени се отразяват зле на кариерата му, но и така да е, славата си иска своите жертви. И тук българинът си има мъдрост: „Сексът се прави за престиж, удоволствието може и с ръка.” Трето. Гришо е усмихнат. Естествено, усмихнат като чужденец. Усмихнат като българин е оксиморон, понеже как да се усмихваш, човече, при всичката тая апатия, мизерия и огорченост, която се шири по „Вековната българска земя”, ама какво пък, ще си пуснем Комиците или Шоуто на Канала,  те ще ни разсмеят. Освен всичко друго Гришо е и добро момче. Работи здраво и успя да надгради таланта си, да прехвърля безсмислено топка през мрежа до такива граници, че за момент да стане един от 10-те най-добри маниаци в това. Дали отново ще се върне сред тях, не знам. Важното е да не драматизираме излизането му от там и да не генерираме хейт директно към него само заради онази хипстърска болка да сме против всичко, което е мейнстрийм. ДАВАЙ, ГРИШО!

За малките котета…

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *