Пет от най-добрите игри за геймърите от старата школа
Виж ретро игрите, по които си падаме
Истински добрите игри те държат пристрастен, без значение колко години са минали от създаването им. Може би най-добрият такъв пример е шахът и неговите древни варианти, но нека оставим тази тема за друг разговор, защото днес ще обърна вниманието ти към 5 ретро компютърни игри от доброто старо време преди мобилните телефони. Игри, които може и да са безнадеждно остарели като графика, но все още имат железен геймплей, които не изискват мощен многоядрен процесор и видео карта със собствено охлаждане, а само време, пот и сълзи. Това са игрите на геймърите от старата школа.
THREAT – ОТFRAGMENT (1994)
Threat е малка и непретенциозна игра, която най-лесно може да се определи като 2d Quake с изглед отгоре надолу. В нея влизаш в ролята на космически командос, който трябва да премине през поредица разнообразни нива, разчиствайки ги от всякаква извънземна паплач (към всякакви потенциални форми на извънземен живот, които тайно ни наблюдават – аз, разбира се, само се шегувам). Всяко ниво е с размер от точно един екран и представлява лабиринт от коридори, зали и тайни проходи, в които освен противници могат да се намерят и доста бонуси.
Интересен момент е и т.нар. мъгла на войната –
способността героят ти да вижда само тази част от обстановката, която е в полезрението му, което не само дава възможност, ами прави и абсолютно задължително зад всеки ъгъл да те причакват група разлигавени пришълци.
Истинският купон обаче започва в мултиплейър режим,
където на една и съща клавиатура можете да се сместите цели трима играчи, достойнство, с което малко игри от това време могат да се похвалят. Разнообразието от оръжия предлага поне половин дузина начини, по които да отстраниш съперниците си, като мощния Разрушител, безшумния Фатален удар или коварните мини. За удоволствието от играта допринася всъщност добрият баланс между въпросните оръжия (като изключим злите самонасочващи се ракети, които нашият кръг играчи забрани със специална Женевска конвенция). Как може да се опише преживяването от това да се сгъчиш с още двама верни другари на една-единствена клавиатура, увлечен в бясна гонитба, с единствената цел да си последният оцелял? С една дума – безценно!
MACHIAVELLI: THE PRINCE – ОТ HOLISTIC DESIGN (1995)
На пръв поглед изглежда, че една стратегия не може да бъде интересна, ако не включва армии, битки и магьосници,
но „Принцът на търговците”, както още е известна играта, е на път приятно да те изненада. Първо, тя предлага свеж поглед към един малко изследван жанр, който не е преексплоатиран както военните стратегии. Второ, в играта реално няма елиминация и всички играчи могат да продължат да се борят докрай, независимо колко малки шансове за победа имат.
Но най-ценното в нея е възможността да се потопиш в атмосферата на ренесансова Италия
като член на уважавана търговска фамилия, увлечен в надпревара със своите конкуренти. Действията ти във всеки твой ход се свеждат до това да купиш дадена стока на възможно най-ниска цена в един град и да я продадеш възможно най-скъпо в друг. А заветната цел – ако цитираме героя на Дисни Флин Райдър – е „да станеш най-богатото момченце”. В търсене на най-изгодните търговски пътища обаче ще преживееш морски бури и пиратски нападения, търговски заговори и промъквания в градове, в които върлува чума. Ще можеш да се намесиш в политиката на Венеция, да участваш в изборите за дож и дори да повлияеш на това, кой ще бъде новият папа.
RICK DANGEROUS 2 – ОТ CORE DESIGN LTD. (1990)
„Опасният Рик 2” е класически платформен екшън, в който трябва спасиш света от поредната вълна нахални извънземни. Класически ли? Всъщност не съвсем. Налице са някои елементи, които съществено отличават тази игра от съвременниците й.
Първият са нивата, които макар и само четири, са доста по-дълги от обичайното.
Това оприличава цялостното преживяване повече на филм, отколкото на средностатистическо ниво, което да вземеш с лека засилка. Можеш да играеш всяко едно от тях поотделно, но за да отключиш последното, пето ниво, трябва да се изправиш пред невъзможната за психиката задача да преминеш всички предишни едно след друго без прекъсване.
Така че извини ме, ако не опиша битката с финалния голям бос, но просто нямам спомен да съм стигал до него.
Освен разнообразни нивата са и натъпкани догоре с хитроумни капани и клопки, много от които можеш да откриеш единствено като първо се натъкнеш на тях. В същото време главният герой няма показател, измерващ живота му, и пътешествието му се осъществява на стария принцип „една грешка и си вън”, което в крайна сметка те кара на всяка стъпка да си ултра внимателен, с напрегнати докрай сетива и на границата на параноя.
Оръжията ти – твоят верен бластер, пакет взривни устройства и вродената ти находчивост са силно ограничени и често ще се налага внимателно да преценяваш кога и как да ги използваш, преди да получиш възможност да презаредиш.
Играта е идеален избор, ако харесваш стари платформени екшъни,
търсиш нещо малко по-трудно от средното или просто искаш да изостриш усещането си за опасност като нов вид медитативно преживяване. И въпреки че не включва вариант за мултиплейър, ние успешно въведохме т.нар. сеир режим: един от нас играе, а останалите го гледат и се обзалагат дали ще оцелее още един екран и как точно ще си го отнесе.
PRINCE OF PERSIA – ОТ BRODERBUND (1989)
Играта на легендарния Джордан Мехнер, създателя на „Каратека”, е една от най-известните не само за своето време, но може би и в цялата история на игровата индустрия. Тя е в основата на успешната поредица, която ни даде продължението Sands of Time и едноименния филм „Принцът на Персия” с Джейк Джиленхол и Бен Кингсли.
Играта смайва с революционната за времето си графика, характеризираща се с плавност и реализъм.
Добави към това семпла, но завладяваща история, приятен геймплей и увлекателен дизайн на нивата, и имаш пред себе си рецептата за истински хит.
Основната ти цел е в рамките на един астрономически час да спасиш заключената в своята кула принцеса. По пътя си ще трябва да се дуелираш с местните стражи и да преминеш през физическите предизвикателства на нивата като изникващи от земята шипове, изскачащи от стената гилотини и толкова много скокове на безумни височини, че принцът с право може да се определи като основоположника на паркура. И както във всяко творение на Джордан Мехнер, тук също е налице мистичен момент, който впечатлява не само докато ти се случва в играта, но и към който се връщаш дълго след като си се откъснал от монитора.
Да, говоря за сцената, в която се налага да се дуелираш със самия себе си.
Ако вече си я изиграл безброй пъти и в нея няма тайни за теб, винаги можеш да пробваш някой от многобройните варианти на играта, създадени от нейни фенове. Предупреждение – трудността им започва от „предизвикателна” нагоре.
FANTASY GENERAL – ОТ STRATEGIC SIMULATIONS (1996)
Една от най-интересните походови стратегии, на които съм попадал някога,
Fantasy General e на практика игра без почти никаква анимация. Всичко, което правиш, е да преместваш своите единици по огромна разграфена на шестоъгълници карта в опит да изтикаш вражеските единици от позициите им, да спечелиш завладените от тях градове и в крайна сметка да освободиш поредната област от тях. Като начало единиците са толкова много на брой, че са разделени в различни класове – тежка и лека пехота, кавалерия, скаути, стрелци, обсадни машини и какво ли не. На самото бойно поле всички те са толкова взаимосвързани една с друга и всяко тяхно действие може да повлияе изхода на битката в такава степен, че играта спокойно може да се определи като фентъзи шах.
Специално внимание заслужава оригиналната система на схватките,
в която единиците ти могат да бъдат ранявани, изтегляни в тила и лекувани, което допълнително усложнява битките и ги прави по-реалистични.
За съжаление играта може да се играе само от двама,
но това се компенсира от голямото разнообразие от армии, красотата, с която са нарисувани картите и бойните единици, възможността за преиграване с различни пълководци и епичната, достойна за филм история.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
