Нещата от живота

Нещо за слушане, нещо за рисуване и нещо, в което да се огледаш – най-ценните предмети в арсенала на съвременния артист се броят на пръсти, но носят в същността си частици история. Живеят през деня и през нощта – на светло скицират нови светове и герои, а на тъмно претворяват пространства в интергалактически тунели на времето.

Той е Ясен, който рисува така че веднага да го отличиш от останалите и Жулиета, която те кара да танцуваш на някои от най-запомнящите се софийски партита.

Разлистваме скицника на живота, който блести по-ярък от близка звезда.

Добре дошли във вселената, в която тигри, музи и фънкарски персонажи бродят смело в ритъм с града. 

Портретът

Този портрет на Жулиета Интергалактика ми е подарък от Боряна Росса – художничката, с която последно работихме заедно по проекта Sofia Queer Forum. Тогава тя направи инсталация по логиката на фамилните дървета, само че вместо дърво беше коренище на българската драг история. От едната страна бяха драг кралиците от 90-те досега, а от другата – съвременни артисти в изкуството, повлияни или отразявали в работите си това явление. Портретът беше част от това коренище, а за него е ползвана моя снимка от „Спартакус“, когато като част от програмата бях Мис Жулиета. Дали заради зодията ми, или защото съм артист, когато някой пресъздаде нещо, свързано с мен, това ми доставя много голямо удоволствие.

Скицникът

Дори да не съм вещоман и да мога общо взето без всичко, със сигурност не мога без музиката и изкуството. Макар че рисунките са нещо ново за мен, защото до преди година и половина се занимавах предимно с дигитална илюстрация и живопис, откакто започнах да рисувам в скицника се преродих. Той е малък и може да бъде взет навсякъде, дори когато пътувам. Създадох си навик още сутрин с кафето да правя първата рисунка и така не минава ден, без да съм рисувал. Да си поставя тема е другият подход, който ми помага веднага да започна да работя. Така се роди темата с автопортретите или рисунките, вдъхновени от годината на тигъра. Когато в света се случва нещо актуално, чрез рисунките имам възможност веднага да го отразя.

Флашките

На тях качвам цялото богатство от музика – което планирам да пускам или съм пускал. Кръщавам папките с имената на партитата, на които е пускана музиката и така, в тази толкова малка вещ, събирам история. Този архив е много удобен, защото когато и да ми хрумне, че селекцията може да бъде допълнена, мога да се върна към партито, когато знам, че съм пускал дадено парче. Харесва ми, че целият ми инвентар от „инструменти на труда“ се събира в нещо толкова мъничко, една флашка. Така се чувствам мобилен.

Предметите, които превръщат и най-ръбатия ден в Safe Zone са тук с Войн де Войн.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.