ТАБУ

Колко е важно да бъдеш модерен

  • 28.05.2014
  • от Станислава Коцева

Как звучи „той е химик и драматург”? Звучи странно, но точно такъв е Карл Джераси. Човекът, чието име не много хора знаят, но всички сме чували, ползвали и благодарили за неговото изобретение. През 1951 година Джераси открива прогестин норефедрин, антибебе, или просто противозачатъчното. Той е силно заинтересуван от обществените взаимоотношения между мъжете и жените, социобилогията на половото размножаване, феминизирането на мъжете и социалфеминизирането на законите и обществените ценности за жените. Може би точно тези негови интереси раждат и пиесата „Табу”, която обединява двата му свята - този на писател и този на химик.


Понятието табу се видоизменя сериозно през годините. От религиозни забрани за действия, които са смятани за твърде сакрални при първобитните народи, през забрани на определени храни, като например еврейската кашер кухня, до съвременните аномалии на човешките взаимоотношения. Но ако преди време само жреците и вождовете са имали право да налагат табута, сега те са по-скоро плод на обществени скрупули.
„Табу” е една пиеса за предразсъдъците. За отношенията между мъжете и жените, жените и жените… Но може би един от най-важните въпроси в този текст е за отношенията между родител и дете. Въпроси, които пораждат много политически, религиозни и обществени спорове в днешно време. Възможна ли е емоционална връзка родител-дете без биологична такава? Дали въпреки строгите морални скрупули еднополовите двойки понякога не биха могли да отгледат едно дете по-добре от едно обикновено семейство? Кое е по-въздействащо при любовта към детето - силното желание за него или ДНК връзката? Кое е нормално, кое не и можем ли изобщо да слагаме етикети във 21 век?


Пиесата преплита в комични ситуации безумни образи и характери. Религиозна фанатичка, близначки от различни майки, две лесбийки, които спорят коя е майката, баща, който е чичо на биологичния си син, се сблъскват в крайни взаимоотношения, които пораждат смях, пълно объркване и дълбоко замисляне. Техните спорове и поведения повдигат въпроси като какво са табутата в днешно време и останали ли са изобщо такива? Къде е границата на нормалното? Къде свършва желанието да бъдеш модерен и започва истинската „болест” на характера?
Пиесата е трудна задача, с която трупата на театър „Възраждане” се справя великолепно. Пълното им и оправдано доверие към режисьора Георги Михалков изкарва от тях впечатляващи актьорски възможности. Сценографията и костюмите на Петър Митев съвършено се вливат в цялостния образ на спектакъла и го правят още по-пълен.


„Табу” в театър „Възраждане” на 27 май и 10 и 14 юни