ВОАЙОР: ЛЮБИМИ ФИЛМОВИ КАДРИ

Някои режисьори са повече художници от други, има сцени, които трудно могат да бъдат забравени

  • 20.05.2014
  • от Стефан Димов

ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК (1999)
режисьор – Майкъл Ман

Студена светлина и студена пот обливат лицето на д-р Джефри Уайганд (Ръсел Кроу), докато стреля с топки за голф късно вечерта на игрището. Той не е сам – смущаваща личност е изпратена от тютюневата корпорация да нарушава спокойствието му. Живият и прецизен сценарий и режисура на Майкъл Ман, лишени от каквито и да е клишета, структурират сцената по изключително елегантен начин – в три минути и половина, изпълнени с премерени голф удари, осветление от игрището, детайли от тренировката, много погледи между героите и необикновената музика от Лиса Джерард. Без реплики, заплахи или каквито и да е действие извън споменатите, сцената е повече от показателна за напрежението, страха и заплахата, които тегнат над д-р Уанганд, след сериозните показания, разобличаващи тютюневия гигант в телевизионното предаване „60 минути”.

Базираната по действителен случай лента на Майкъл Ман вероятно би била разтегната и скучна история, ако не бе попаднала в ръцете му и тези на съсценариста Ерик Рот („Мюнхен”, „Форест Гъмп”), които изграждат една осезаема притча за професионалната и човешка етика в света на вълците.

Със седем номинации за Оскар и пет за Златен глобус, „Вътрешен човек” не взима нито една статуетка и бележи първата от трите поредни оскарски номинации на Ръсел Кроу за главна мъжка роля.

Виж цялата сцена тук.

ЧЕРВЕНИЯТ БАЛОН (1956)
режисьор – Албер Ламорис


Малкият Паскал (Паскал Ламорис) дебне зад ъгъла новия си непокорен приятел – червен балон с хелий със свой собствен живот и воля. Тридесетминутното филмче, изпълнено с красота по улиците и покривите на Париж, неслучайно става първият късометражен филм в историята на Оскарите, който се състезава и печели Оскар за най-добър сценарий, през 1957 година. При това, „Червеният балон” надвива в категорията Федерико Фелини с класиката му „Пътят”.

ЕКСПРЕС SUNSET LIMITED (2011)
режисьор – Томи Лий Джоунс


Със сълзи в очите г-н Черен (Самюел Джаксън) сяда на земята с въпрос към Бог: „Защо му е позволил да спаси г-н Бял (Томи Лий Джоунс) от идващия влак, но не му е дал думите, с които да го убеди  да продължи живота си?” Той не получава вербален отговор, но слънцето зад него се издига нереално бързо ...
Режисиран от самия Джоунс и базиран по пиеса и сценарий на Кормак Маккарти,  „Експрес Sunset Limited” със сигурност е един от малкото, но и най-интересни филми с двама герои, ситуирани в една стая. С типичните за големия Маккарти екзистенциално-философски теми за избора, филмът е едно 90-минутно представление, сблъскващо възгледите на мрачния и уморен от живота ерудиран атеист професор, г-н Бял (Томи Лий Джоунс) и силно религиозния човеколюбец г-н Черен (Самюел Джаксън, в една от най-добрите си роли през последните години).

КОМАРДЖИИ (1998)
режисьор – Джон Дал


Джоуи Книш (Джон Туртуро) утешава с цигара Майк Макдермът (Мат Деймън) в нощната, жълтеникаво осветена улица, след като той е изгубил всичките си спестявания на покер срещу Теди „Кагебиста” (Джон Малкович).
Както големият критик Роджър Ебърт казва, „Комарджии“ понякога изглежда като филм ноар, но няма усещането на един филм ноар, защото в него не става въпрос за губещи (или поне филмът не си го признава)”. Лентата на Джон Дал наистина по-скоро прилича на спортен филм, чиято хиперболизирана фабула издига протагониста след дълбокото му падение. И все пак всичко това само спомага за превръщането на „Комарджии” в изключително динамичен, вълнуващ и майсторски образец за класното кино от края на 90-те. Безспорно най-добрият филм за покер, със запомнящи се изпълнения от Ед Нортън, Мат Деймън, Джон Туртуро, Мартин Ландау и хапващият „Орео” Джон Малкович и зашеметяваща кинематография от оператора Жан-Ив Ескофие, вдъхновен от мрачното фламандско изобразително изкуство.

СИЯНИЕТО (1980)
режисьор – Стенли Кубрик


Джак Торънс (Джак Никълсън) открива празната бална „Златна стая” на хотел Оувърлук и проверява бара за нещо налично секунди преди магнетичния барман Лойд (Джо Търкел) да се появи.
Отричан от почитателите на Стивън Кинг и възвеличаван от всички останали, „Сиянието” безспорно е един от най-въздействащите филми, правени някога. Символ на безграничния перфекционизъм, вманиаченост към детайла и нечовешкото забулване на редица мистерии, скрити в цветове, изображения и звуци от господ(ин/ар) Кубрик.
Без особен финансов или фестивален успех „Сиянието” получава две номинации за Златни малинки (за най-слаб режисьор и актриса – Шели Дювал) в първото им издание, а само през последните няколко години са направени три документални филма, изследващи скритите послания в лентата.

Виж и петте ни любими филма на визуалния поет Уес Андерсън.